Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– За какво ти е?

– Това ли е въпросът, който искаш да ми зададеш?

– Не...

Харалдсон започна да се тревожи. Да сложи ли край на всичко още сега? Можеше ли?

Все пак ставаше дума само за една снимка.

В „Риксморд“ бяха убедени, че Хинде е замесен в четири убийства. Ако изиграеше правилно картите си, Харалдсон можеше сам да реши случая. Хинде беше затворен в „Льовхага“. Не можеше да направи нищо. Харалдсон дори не трябваше да уведомява „Риксморд“. Можеше да се издигне, дори да стигне до върха с тази информация. Да запази цялата слава за себе си. Да реши случая, докато другите още се чудят.

Ставаше дума само за една снимка.

Той извади портфейла от задния си джоб и го отвори. Зад твърдия прозрачен найлон от едната страна имаше снимка на Йени, направена в хотелска стая в Копенхаген преди осемнайсет месеца. Не се виждаше много от стаята, защото снимката беше подрязана, за да се вмести в портфейла му, но Йени сияеше. Толкова щастлива. Харалдсон много харесваше тази снимка. Обективът бе уловил Йени точно каквато беше. Снимката все още беше в картата с паметта на фотоапарата. Харалдсон можеше да извади друга.

Ставаше дума само за една снимка.

Въпреки това той не можеше да се отърси от чувството, че прави голяма грешка, когато сложи фотографията в протегнатата ръка на Хинде.

– Замесен ли си в наскорошните убийства на четири жени? – попита Харалдсон веднага щом снимката смени собственика си.

– Дай определение за „замесен“ – отвърна Хинде, поглеждайки снимката в ръката си. Малко над трийсет. Слаба и стройна. Усмихната. Брюнетка. Можеше да разгледа внимателно детайлите по-късно. Той остави фотографията върху книгата на нощното шкафче.

– Знаеш ли за тях?

– Да.

– Откъде?

Хинде поклати глава и пак се облегна на стената.

– Това е втори въпрос, Томас. Но само за да ти покажа колко високо оценявам факта, че си дошъл да ме видиш, ще отговоря, без да искам нищо в замяна. – Той погледна Харалдсон в очите и видя трепетно очакване и надежда. Човекът беше силно заинтересуван, нямаше съмнение в това. – „Риксморд“ ми казаха за убийствата.

– А преди това? – нетърпеливо настоя Харалдсон. — Знаеше ли нещо за тях преди това?

– Отговорът на този въпрос ще струва нещо.

– Какво?

– Нека да си помисля. Ела пак утре. – Хинде легна и взе книгата. Снимката на Йени се плъзна по масата, сякаш беше забравил, че е там. Харалдсон разбра, че разговорът е приключил. Не беше доволен, но все пак това беше начало. Определено можеше да доведе донякъде. Той стана, приближи се до вратата и излезе от килията.

По пътя към кабинета Харалдсон взе две решения.

Първо, няма да каже на Йени, че е дал нейна снимка на Едвард Хинде. Не знаеше как би могъл да й го обясни. Щеше да разпечата ново копие веднага щом може, и да замени предишното.

Второ, реши да гледа на днешния ден като на успех. Беше изправен пред труден избор, но бе взел правилното решение. Направил беше крачка в правилната посока.

– Всичко мина добре – каза Харалдсон на глас в безлюдния коридор. Стори му се така, сякаш полага твърде много усилия да се убеди, затова се прокашля и го повтори.

По-силно.

По-твърдо.

– Всичко наистина мина добре.

Едвард Хинде лежеше на леглото в килията си, гледаше снимката на Йени и си мислеше абсолютно същото.

Ваня караше твърде бързо. Както обикновено. Беше изпълнена с нетърпение и енергия. Щеше да излезе да потича, щом се върне. Щеше да е светло още няколко часа, а и вече беше по-хладно.

Всъщност не искаше да излиза да тича.

Искаше да работи. Да отбележи напредък. Да стигне донякъде. Беше изминал един месец от първото убийство, а те все още се препъваха в мрака. Хинде беше замесен, но как? Жертвите бяха свързани със Себастиан, но защо? Отмъщение, разбира се. Ами ако Себастиан не участваше в разследването? В края на краищата, беше сигурно, че той повече няма да работи за „Риксморд“. В такъв случай те никога нямаше да открият връзката между жертвите. Отмъщението нямаше да е пълноценно, ако не беше забелязан фокусът му. Или Хинде беше разчитал, че рано или късно Себастиан ще се включи в разследването? Затова ли беше толкова важно убийствата да бъдат точни копия? Да е очевадно, че са като извършените от Едвард Хинде? Така че от „Риксморд“ да бъдат принудени да се консултират със Себастиан и тогава той да разбере връзката?

И сега, след като Себастиан активно участваше в разследването и беше разбрал, че престъпленията са свързани с него, щяха ли да спрат убийствата?