Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Извади снимката и пристъпи направо към същината на посещението си.

– Търся Хосе Родригес. Някой от вас виждал ли го е?

– Аз съм Хосе Родригес.

Ваня се обърна надясно и откри, че гледа в очите мъжа от снимката. Изведнъж се почувства неизразимо уморена. И вбесена. Не можеше да е истина.

– Откога си в това състояние?

– Защо?

– Откога?

– Блъсна ме кола преди шест месеца, може би малко по-отдавна...

Ваня въздъхна шумно и постоя там за момент, за да събере сили, а после се врътна и си тръгна.

– Какво искаш? – извика след нея мъжът.

Тя махна пренебрежително с ръка, без да се обръща, и продължи да върви. Извади телефона си и звънна на Торкел. Линията беше заета. Затвори и се обади на Урсула.

Урсула беше в трапезарията за персонала и безизразно гледаше порцията гратен с риба, която се въртеше в една от микровълновите фурни. Късен обяд. Или ранна вечеря. За да може да каже, че вече е яла, когато се обади Микаел. Не искаше да напуска работното си място и да се прибира вкъщи.

При Микаел.

Поредната вечер в игра на щастливо семейство.

Мислите й бяха прекъснати от звука на мобилния й телефон, който беше оставила на масата. Тя прекоси трапезарията, която някой много усилено се бе постарал да не бъде толкова безлична и стерилна. На шестте дълги маси имаше покривки на червени карета, подхождащи на завесите, а на стените – плетени украшения. На белите пластмасови столове бяха сложени възглавнички, а по средата на стените минаваше ивица, изрисувана с цветя. Същият мотив се повтаряше тук-там върху вратичките на бюфета и белите предмети в кухненската площ. Ярките флуоресцентни тръби бяха заменени с индивидуални лампи, окачени над всяка маса, и няколко малки, насочени осветителни тела. Трите стойки със стайни растения и аквариумът до вратата свидетелстваха за факта, че стаята е „не само място за хранене, но и пространство, което може да осигури хармония и отдих“, както пишеше в служебния бюлетин, разпространен след ремонта. Колко ли беше струвал? Урсула не се чувстваше нито особено хармонично, нито отпочинала след хранене в трапезарията. Може би беше заситена, но същото можеше да се каже и за предишната стая.

Тя взе телефона и погледна екранчето. Ваня.

– Здравей.

– Аз съм – каза Ваня задъхано, сякаш вървеше бързо.

– Знам. Какво стана?

– Нищо. Местните ченгета, които са проверили Родригес, успяха да ни кажат, че е алкохолик, но пропуснаха дребния детайл, че е в проклета инвалидна количка, по дяволите.

Урсула не можа да сдържи усмивката си. Доверието й в местните полицаи практически не съществуваше. Това потвърди убедеността й, че в случаите, когато не възпрепятстват някое разследване, те определено не правят нищо полезно. Тя се запита дали моментът е подходящ да каже на Ваня, че вече са отхвърлили Родригес като евентуален извършител. Нито пръстовите му отпечатъци, нито неговата ДНК съвпадаха с намерените на местопрестъпленията. Реши да остави това за по-късно. Колежката й явно беше имала достатъчно неприятни преживявания за един ден.

Микровълновата фурна иззвъня. Рибата беше готова. Урсула отиде да я вземе.

– Погледни оптимистично на нещата. Направила си една хубава разходка до Сьодертеле.

Урсула отвори вратичката на микровълновата фурна и извади чинията. В същия момент чу, че някой влезе в трапезарията. Обърна се и видя, че на вратата се е облегнал Себастиан. Изражението й остана непроменено, когато се върна към вечерята си и телефонното обаждане.

– Днес няма да се върна на работа – каза Ваня. – Би ли казала на Торкел?

– Разбира се. Ще се видим утре.

Урсула затвори, пъхна телефона в джоба си и отиде до масата с чинията си. Погледна Себастиан, докато минаваше покрай него.

– Беше Ваня. Изпрати ти много поздрави.

– Не е – сухо отвърна Себастиан.

– Така е, не е – потвърди Урсула и седна.

Себастиан не помръдна. Урсула започна да се храни мълчаливо. Искаше й се да има нещо, което да чете или да разглежда. Защо беше дошъл? Какво искаше? Каквото и да беше, тя не се интересуваше. Убедена беше, че той вече не трябва да бъде член на екипа. Дори не смееше да си помисли какво би станало, ако медиите направят връзката между жертвите и човек, който участва в разследването. Нямаше начин Торкел да обясни решението си пред шефовете. Урсула беше сигурна в това. Ако нещата се объркат, той можеше да изгуби работата си. Рискуваше много заради Себастиан. Тя се запита дали Себастиан изпитва някаква благодарност и дали съзнава какъв риск поема Торкел. Едва ли.