Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Ваня реагира светкавично.

– Аха, значи аз съм виновна, че не стигнахме доникъде?

– Не съм казал такова нещо.

– Каза, че ще имаш по-голям успех без мен. Как да го тълкувам, по дяволите?

– Не ми пука. Тълкувай го както искаш. – Себастиан изпи водата от бутилката и леко се оригна от въглеродния двуокис. Това придаде на гласа му по-неприятен тон, отколкото възнамеряваше.

Ваня се обърна към Торкел.

– Мислиш ли, че има някаква полза?

– Ваня...

– Спомняш ли си какво казахме, че ще направим, ако не проработи? Казахме, че ще го изритаме.

Торкел въздъхна. Беше си изпуснал нервите и сега атмосферата в екипа беше лоша. Въпросът беше дали това бе възникнало от отчаяние, че все още не знаят нищо за извършителя, или защото отново са включили Себастиан. Не знаеше, но трябваше отново да ги сплоти, макар и временно.

Той бавно стана.

– Добре... Хайде да се успокоим. Горещо е, работим усилено и денят е дълъг, а още не е свършил.

Приближи се до таблото и се втренчи в снимките, а после се обърна към другите.

– Трябва да се доближим до този човек и да го заловим. Урсула, сравни отпечатъците и ДНК-то с нашите данни за Юхансон и Родригес.

Урсула кимна, стана и излезе от стаята.

– Ваня, ти отиди в Сьодертеле и виж дали ще можеш да освежиш паметта на Родригес.

– Не трябва ли да изчакаме и да видим какви резултати ще получи Урсула?

– Колата, която вероятно следи Себастиан, е дошла от същото място. В момента това е достатъчно, за да обърнем малко повече внимание на Родригес.

Ваня кимна.

– Но той няма да дойде с мен. – Тя посочи към Себастиан, без да го поглежда.

Торкел въздъхна.

– Не, той няма да дойде с теб.

– Не те разбирам.

Торкел и Себастиан влязоха в кабинета на Торкел.

– Не си единственият.

Себастиан седна на канапето, а Торкел се подпря на ръба на бюрото.

– Бори се да се върнеш, а щом дойде, правиш всичко възможно да те изритаме.

– Наистина ли мислиш да се отървеш от мен само защото настъпих някого по мазола?

– Не става дума за това. Вече не.

– Нямаше как да знам, че Анете Вилен ще бъде убита.

– Поемам голям риск, като те оставям в разследването. Ти имаш връзка и с четирите жертви. Представяш ли си как ще прозвучи това на шефовете?

– Откога те интересуват тези неща?

Торкел въздъхна уморено.

– Винаги са ме интересували, защото това дава на екипа ми свободата да действа по собствена инициатива. Знам, че за теб това няма значение, защото винаги си правил каквото искаш. Но ти казвам за последен път – стегни се.

Себастиан се замисли за онова, което беше направил и казал, и какво беше поведението му, откакто се включи в разследването, и бързо стигна до заключението, че се беше държал както винаги. Казваше онова, което мислеше, и не се подмазваше, преструвайки се, че е вечно благодарен. Не искаше обаче да го изритат. Ако останеше, щеше да е близо до Ваня, но това не беше единствената причина. Това вече дори не беше най-важното. Ако го бяха попитали преди два дни какво би намалило интереса му към Ваня и обсебеността му от нея, той щеше да отговори: „Нищо“, но щеше да сгреши. Сега нещо друго беше излязло на преден план, засенчвайки всичко останало – дори Ваня. Четири жени бяха убити заради него.

– Наистина ще се опитам – искрено каза той. – Не искам да напускам.

Торкел стана и затвори вратата. Себастиан погледна колегата си с известно недоверие, когато той седна на фотьойла срещу него. Сега пък какво?

– Какво става с Били? Той, изглежда, се опитва да се издигне – каза Себастиан, надявайки се, че терапевтичният сеанс ще бъде забравен, ако прехвърли фокуса върху някого другиго.

– Сменяш темата.

– Забеляза.

– С удоволствие ще говоря за Били някой друг път. – Торкел се наведе напред и сключи пръсти като за молитва. Себастиан си помисли, че това е лош знак. Поза за слушане. – Какво се е случило, Себастиан? Ти винаги си бил егоист, неприятен и самомнителен, но откакто се върна... сякаш си във война с всичко и всеки.

Торкел млъкна. Въпросът остана без отговор. Какво се е случило? За секунда Себастиан се замисли какво ли ще стане, ако каже на Торкел – за Лили, за Сабине, за щастието, което позна тогава. За вълната, която му отне всичко. Какво лошо би станало? Това дори можеше да му даде малко повече пространство за маневриране в екипа. Сигурен беше, че Торкел ще го съжалява. Съвсем искрено. Ще му съчувства, както никой друг не му е съчувствал, откакто се случи. Не че беше дал на някого възможност да покаже, че му съчувства, но все пак.