Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Бих искала копие от всичко, което имате за него – каза Ваня, записвайки си второто име.

– Разбира се. Ще накарам да направят разпечатки на досиетата им и ще ги вземете от Аника, когато си тръгвате.

Ваня кимна в знак на благодарност. Беше по-лесно, отколкото очакваше. Тя тъкмо ставаше, когато на вратата се почука и Аника влезе с чаша кафе.

Себастиан посочи Харалдсон зад бюрото.

– За шефа.

Секретарката се приближи и сложи кафето пред Харалдсон, без да пророни нито дума.

Той я погледна, приятно изненадан.

– Благодаря, много мило. – Хвана дръжката и леко завъртя чашата, сякаш да я огледа. – И в порцеланова чаша, като никога.

Себастиан видя намръщения поглед, който Аника хвърли на шефа си, преди да излезе от кабинета. Дали да не я изпрати за парче торта, когато си тръгват? Или може би щеше да бъде прекалено. Той чу, че Ваня благодари на директора за помощта, и излезе с нея от стаята.

Харалдсон взе чашата, облегна се назад на стола си и отпи глътка кафе. Беше вкусно. Не като обичайната помия от машината. Щеше да помоли Аника да му носи кафе от кафенето за в бъдеще. Това обаче можеше да почака.

Оказваше се, че Хинде е замесен в няколко убийства.

Няколко.

Множествено число.

Сигурно бяха серийните убийства, за които беше чел във вестниците. Летния психопат, както бяха кръстили убиеца вестниците. Четири жертви за един месец. Наръгани с нож според пресата. Голямо разследване. Важен случай и от „Риксморд“ смятаха, че Хинде е замесен по някакъв начин.

Едвард Хинде, който беше в отделението с максимална охрана на затвора, оглавяван от Харалдсон.

Той изпи още една глътка от горещото, вкусно кафе. От „Риксморд“ явно търсеха убиец извън затвора, но нямаха представа кой е той. Дали Хинде знаеше? Ами ако Харалдсон им помогне? И още по-добре, ако накара Хинде да му каже какво знае? Нямаше да е лошо Харалдсон да осигури липсващите парченца от пъзела в такъв важен случай. Може би нямаше да иска да остане вечно директор на затвор. Има и други постове. По-високи. Той изпи още една глътка кафе и реши да посещава по-често Хинде. Да стане негов приятел.

Да спечели доверието му.

Вече виждаше заглавията.

Чуваше похвалите.

Минаваше обяд, когато отново се събраха в Стаята. Себастиан се беше отбил в апартамента си да се изкъпе. Все още не бе превъзмогнал провала си в „Льовхага“. Не само че не беше научил нищо, но и Хинде бе победил. Направо нокаут. Себастиан си беше преповторил наум цялата среща, докато стоеше под душа, и бе стигнал до заключението, че вината е на Ваня. Не защото бе започнала да се пазари с Хинде – това можеше да го извъртят някак, не в тяхна полза, разбира се, но поне в нулево равенство. Проблемът беше самата Ваня. А тя беше негова дъщеря. Себастиан беше отишъл на срещата, криейки тайни. Когато се беше срещал с Хинде в миналото, нямаше нищо, което да крие. Можеше да изиграе картите си и да реагира както иска, да взима решения на момента, без да се бои, че човекът от другата страна на масата ще научи повече, отколкото трябва да знае. Вече не беше така. Ако искаш да се справиш с Хинде, трябва да умееш да използваш цялото игрално поле. Ако има дори мъничка част, където не си готов да стъпиш, тогава може да разчиташ, че Хинде ще насочи разговора в тази посока. Този път Себастиан криеше тайни не само от Хинде, но и от Ваня. Невъзможна ситуация.

Вината беше на Торкел.

Или на самия Себастиан.

Трябваше да откаже.

Не трябваше да отива в „Льовхага“ с Ваня, а с Били.

Жалко, че се сети за това чак сега, под душа.

Той седна до Урсула. В Стаята беше горещо и душно и миришеше на застояло. Някой беше отворил прозореца, но това изобщо не помагаше. Нямаше климатик. Стаята беше свързана с обикновената вентилационна система, която се бореше да се справи с лятната жега.

Когато всички седнаха, Били включи прожекционния апарат на тавана и лаптопа си.

– Открих двамата мъже, които са били освободени от “Льовхага“. Не беше трудно. Следили сме движенията им много добре.

Той натисна клавиш и на стената се появи снимката на петдесетгодишен мъж с дълга коса, завързана на опашка. Широко лице, чупен нос и белег, минаващ през лявото му око и спускащ се надолу по лицето. Приличаше на карикатура на престъпник от кариерата.

– Роланд Юхансон. Роден в Гьотеборг през 1962 година. Два опита за убийство и нападение с тежки телесни повреди. Употреба на забранени вещества. Държан в „Льовхага“ от 2001-ва до 2008 година. Върнал се в Гьотеборг, след като излежал присъдата си. Говорих с надзорника му. Били са заедно, когато са извършени второто и третото убийство. Пътували с автобус до Йостерлен с „Анонимни наркомани“.