Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Томас Харалдсон подскочи на стола си. Имаше чувството, че са го заловили да прави нещо лошо, и това го изненада. Той вдигна шава и веднага позна човека, който беше застанал на прага. Изражението на мъжа ясно показваше, че не вярва на очите си. Думите му го потвърдиха.

– Какво правиш тук, по дяволите?

Харалдсон се прокашля и изправи рамене. Опита се да си възвърне инициативата, въпреки че никога не я беше имал.

– Сега работя тук.

Себастиан обработи информацията и бързо стигна до единственото възможно заключение. Полицията на Вестерос най-после бе измислила начин да се отърве от Томас Харалдсон и го беше разкарала. Каквото и да се бе случило, сега Харалдсон явно работеше като надзирател в „Льовхага“. Той не беше първият полицай, тръгнал по този път. Често се налага смяна на професията, когато въпросният човек проявява склонност към насилие, има твърде много официални предупреждения или не е показал задоволителни резултати. Причината за понижението рядко беше некомпетентност, но ако имаше пръв път, Харалдсон беше първият кандидат.

– Е, да, полицията не е за всеки – подхвърли Себастиан и влезе в стаята. Ваня го последва и кимна за поздрав на Харалдсон. Той дори не забеляза. Какво искаше да каже Себастиан с думите, че полицията не е за всеки? Какво си мислеше той, че прави тук Харалдсон? – Къде е шефът? – попита Себастиан и се настани на единия фотьойл.

– Какво? – Харалдсон се обърка още повече, ако това беше възможно. Нали той седеше зад бюрото?

Ваня осъзна, че никой не е казал на Себастиан, че сега Томас Харалдсон е директорът на затвора „Льовхага“, а такова развитие на нещата надхвърляше границите на въображението. Можеше да стане интересно.

– И с какво се занимаваш? – попита Себастиан и многозначително кимна към компютъра пред Харалдсон. – Сърфираш из порно сайтове с неговата регистрация? Така ли се отърваха от теб във Вестерос?

Харалдсон изобщо не разбираше какви ги дрънка Себастиан. Очевидно имаше някакво недоразумение. Себастиан явно не знаеше какъв е сега той.

– Аз работя тук – каза Харалдсон с ясна отчетливост, която би обидила и петгодишно дете.

– Да, каза го.

– Работя тук – повтори Харалдсон и потупа с длани повърхността на бюрото. – Това е моят кабинет. Аз съм директорът на затвора.

Себастиан се вцепени.

– Ти си директорът на затвора?

– Да. Това е първата ми седмица.

– И как се случи това? На томбола ли разиграха длъжността?

Ваня си помисли, че въпросът е напълно основателен, но макар да нямаше високо мнение за Харалдсон и способностите му, знаеше, че той е в положение да направи разследването им значително по-трудно, отколкото вече беше, а това беше последното, което искаше сега, след като беше убедена, че Хинде е замесен по някакъв начин в убийствата. Както последния път, когато работиха заедно обаче, Себастиан изобщо не осъзнаваше факта, че трябва да поддържат добри отношения с някои хора. Тя видя, че изражението на Харалдсон помръкна след последната забележка на психолога, и реши да смени темата, преди Себастиан да изтърси нещо, с което наистина да го обиди. Но може би вече беше късно.

– Току-що говорихме с Хинде — каза Ваня и седна на другия фотьойл.

Харалдсон насочи вниманието си към нея и беше посрещнат с усмивка.

– Знам. Аз одобрих заповедта за посещение.

– И сме ти много благодарни за това. Ти улесни работата ни, но се нуждаем от малко повече информация за Хинде. – Ваня продължи да му се усмихва и забеляза, че раменете му леко се отпуснаха. Ако Себастиан проявеше здравия разум да си мълчи... Той, изглежда, все още не се беше съвзел от шока.

– Сигурен съм, че ще мога да ви помогна, но в такъв случай ще трябва да попитам какво разследвате. – Харалдсон се беше втренчил във Ваня, опитвайки се да изглежда колкото е възможно по-решителен. Нямаше намерение да слага прът в колелата на „Риксморд“, но не беше и готов да го пренебрегват и да няма думата по въпроса. Може и да бяха успели да го направят във Вестерос, но тук нямаше да се случи.

Това беше неговата институция и неговите правила.

Не, няма да стане , помисли си Ваня, продължавайки да се усмихва. Не е необходимо да знаеш нищо . Тя бързо обмисли възможностите за избор. Или щеше да си тръгне от „Льовхага“ с информацията, която искаше, или щеше да се наложи да подаде писмено заявление, за да я получи. Това обаче щеше да отнеме време и да създаде излишни препирни. Реши да даде нещо на Харалдсон, да покаже готовност.