Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Той не иска да признае колко много си приличаме – продължи Едвард. – Психолози на средна възраст, които имат сложни взаимоотношения с жените. Такива сме, нали, Себастиан?

Хинде отмести очи от Ваня и погледна Себастиан. Ваня изведнъж изпита чувството, че Себастиан е прав. Хинде наистина беше замесен в четирите убийства. Не само като вдъхновител, но реално замесен. Някак. Тя нямаше представа как, но знаеше защо са тук.

Това беше само чувство, трудно уловимо – интуиция. Появяваше се от време на време. Изпитваше го понякога, когато седеше срещу заподозрян или проверяваше алиби. Внезапна дълбока убеденост, че има връзка. Че има някакво участие и може би вина. Дори когато нямаше физическо доказателство, нито даже косвени доказателства, сочещи в тази посока. Чувството обаче беше там. Можеше да възникне от какво ли не – от езика на тялото, как въпросният човек я гледа в очите или от тона на гласа, който в един момент прозвучава фалшиво в иначе съвсем обикновен разговор. Ваня знаеше, че умее да разпознава фалшивите нотки, и в начина, по който Хинде говореше на Себастиан, имаше нещо. Лек, почти недоловим нюанс на самодоволство и триумф. Лесно можеше да го пропусне, но той беше там и това й беше достатъчно. Торкел вероятно беше прав, макар че щеше да й бъде невъзможно да го признае. Изправянето на Себастиан пред Хинде в тази стая беше правилното решение.

– Какво знаеш за моите жени? – попита Себастиан. Нищо в гласа му не издаде, че се приближават до повода за посещението.

– Много са. Или поне бяха. Не знам какво е положението напоследък.

Себастиан напусна мястото си до стената, придърпа свободния стол и седна. Едвард се вгледа внимателно в него. Бергман беше остарял. Не само от изминалите години. Животът беше суров към него. Хинде мислеше, че знае защо. Той се запита дали да не повдигне въпроса за брака с германката.

Дъщерята.

Цунамито.

Новината, която беше донесла такава голяма радост в сърцето му, когато най-после я чу. Беше отнело известно време. Загубата на Себастиан не бе отразена широко в пресата. Едвард беше принуден да свърши малко детективска работа. Да подреди парчетата от пъзела. Да събере две и две.

Всичко започна, когато видя две имена, които му се сториха познати, в списък със загинали или в неизвестност хора. Шведи или свързани с Швеция. Там, сред петстотин четиресет и три имена, имаше две, които звучаха познато – Лили Швенк и Сабине Швенк-Бергман. Хинде прерови старите броеве на вестниците и откри съобщението, когато стигна до 1998 година. Кратка обява, че Себастиан Бергман, световноизвестният психолог, специалист по изготвяне на профили на престъпници и писател, се е оженил за Лили Швенк. И година и нещо след това в немски вестник – обявата за раждането на Сабине. Съпругата и дъщерята на Себастиан бяха в списъка със загиналите или изчезналите. Отначало Едвард остана доволен. След известно време обаче започна да се чувства разочарован. Измамен. Завиждаше. Искаше той да беше онази грамадна вълна, неудържимата сила, отнела семейството на Себастиан и оставила го с разбито сърце. Информацията все пак беше полезна независимо от чувствата му и несъмнено щеше да бъде потребна в определен момент, но не тук и не сега. Не и на първата им среща. Хинде искаше да разбере какво знаят. Докъде са стигнали. Затова си траеше. Техен ред беше да говорят.

– Убити са четири жени.

Ваня забеляза блясъка в очите на Хинде, който се наведе напред над масата, изведнъж заинтригуван.

– Може ли да попитам за някои подробности?

Себастиан и Ваня се спогледаха. Той леко кимна и тя разтвори папката, която беше сложила на масата. После извади снимка от първото местопрестъпление, която беше направена под широк ъгъл и обхващаше всичко.

– Нощницата, найлоновите чорапи, скрит запас от храна, жертвата е изнасилена, докато е лежала по корем – изброи тя и бутна фотографията към Хинде.

Той я погледна бегло и сетне вдигна шава с изражение на искрена изненада.

– Някой ме имитира.

– Виж ти – с премерен тон каза Себастиан.

– Значи за това искате да говорите с мен. Чудех се. – Гласът му беше изпълнен с внезапно прозрение, сякаш току-що беше получил отговор на въпрос, върху който мислеше отдавна. Майсторска класа в неподправената изненада. Би заблудил всички, дори Ваня, ако тя не беше нащрек. Ваня обаче търсеше знаци, които да потвърдят интуицията й, и разбра, че Хинде изобщо не е учуден. Знаел беше през цялото време. Преструваше се.