Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

– Скоро ще си тръгвам, но си помислих да намина да те видя – рече Харалдсон, завършвайки краткия оглед на килията. Беше толкова малка. Как ли издържаха затворниците?

– У дома при Йени – отбеляза Хинде.

– Да.

– И бебето.

– Да.

– В кой месец е тя?

– Единайсет седмици.

– Чудесно.

Едвард се усмихна на Харалдсон, който придърпа единствения стол и седна. Стига толкова любезности.

– Питах се как мина срещата с „Риксморд“?

– Те как казаха, че е минала? – отговори на въпроса с въпрос Хинде и се наведе напред.

– Не казаха много. – Харалдсон се замисли. Какво беше научил от Ваня и Себастиан след срещата с Хинде? Те смятаха, че той е замесен в няколко убийства, но можеха да го кажат на Харалдсон и без да се срещат с Хинде. Сега му дойде наум, че не бяха проронили нито дума за разговора. – Всъщност не казаха нищо...

Едвард кимна с разбиране. Харалдсон си помисли за момент дали да не му разкаже за неприятните си преживявания с „Риксморд“ във Вестерос, поставяйки се на страната на Хинде, така да се каже. После обаче му хрумна, че мъжът на леглото не знае, че е бил полицай. Нито пък беше необходимо да знае. Най-добре беше да не знае и да го мисли за обикновен, безобиден чиновник.

– А ти как мислиш, че премина срещата? – попита той.

Хинде като че ли се замисли върху въпроса. Сложи лакти на коленете си и подпря брадичка на скръстените си ръце.

– Честно казано, беше доста разочароваща – замислено отговори той.

– В какъв смисъл?

– Не разговаряхме много.

– Защо?

– Направих им предложение, което те не приеха.

– Какво предложение?

Едвард изправи рамене, очевидно търсейки правилните думи.

– Поисках... някои неща и казах, че ако ми ги дадат, ще отговоря искрено на един или повече от въпросите им. – Той погледна Харалдсон, за да види дали се е хванал на въдицата, но човекът на стола изглеждаше преди всичко объркан. – Взаимни услуги – обясни Хинде. – Като игра, така да се каже. Аз имам нещо, което те искат, те имат нещо, което аз искам, тогава защо да не го дадат? Себастиан обаче отказа да играе.

Хинде погледна Харалдсон в очите. Не беше ли пределно ясен? Не беше ли очевидно за какво намеква? В края на краищата, гостът му доскоро е бил полицай. Щеше ли да прозвучи предупредителната аларма? Явно не. Едвард реши да отиде докрай.

– Мога да направя и на теб предложение.

Харалдсон не отговори веднага. Какво предлагаше Хинде? Информация в замяна на какво? Щеше да разбере, ако се хване на хорото. Но защо Хинде отправя предложението? За да спечели предимства за себе си, разбира се. Привилегии. Естествено, може би го правеше само защото му беше скучно и се възползваше от всяка появила се възможност, за да разнообрази ежедневието си. Харалдсон бързо прецени „за“ и „против“ наум.

Плюсовете бяха очевидни. Хинде щеше да отговори на въпросите му. Каквито и да са. Това щеше да даде на Харалдсон уникално прозрение и знания. В най-добрия случай щеше да научи достатъчно, за да разкрие четирите убийства.

Минусите? Не знаеше какво ще иска Хинде в замяна на отговорите си, но ако не кажеше „да“, никога нямаше да разбере. Ако беше против правилата или нещо, с което не можеше да се съгласи поради някаква друга причина, щеше да откаже и да сложи край.

Нищо не можеше да се обърка.

Харалдсон кимна.

– Добре. Какво имаш предвид?

Едвард трябваше да положи сериозни усилия, за да устои на импулсивното си желание да се изхили самодоволно. Той отправи на Харалдсон широка сърдечна усмивка и се наведе напред поверително.

– Ще ти кажа какво искам и когато го получа, можеш да ми зададеш какъвто въпрос искаш и аз ще отговоря.

– Честно.

– Обещавам.

Харалдсон протегна дясната си ръка, за да покаже, че са се споразумели. Ръкостискане. Всичко, което е необходимо между мъже.

Те си стиснаха ръцете и Хинде се затътри обратно към леглото, облегна се на стената и вдигна крака на дюшека. Отпуснато. Дружески. Омаловажавайки ситуацията. Той се вгледа изпитателно в Харалдсон между прегънатите си колене. С какво да започне? Трябваше да добие представа колко заинтересуван е човекът на стола.

– Имаш ли снимка на съпругата си?

– Д-да... – В отговора на Харалдсон прозвуча колебание.

– Може ли да ми я дадеш?

– Какво? – малко озадачено попита Харалдсон. – Само да я видиш или искаш да я задържиш?

– Да я задържа.

Харалдсон се колебаеше. Това не звучеше добре. Никак. Не мислеше, че Хинде ще поиска нещо такова. Предполагаше, че ще пожелае повече време в двора, по-хубава храна, по-голяма свобода с компютъра, може би бира. Неща, които биха направили по-приятен престоя му в „Льовхага“. Не и това. За какво му беше снимка на Йени? Според докладите Хинде беше сексуално неактивен, затова едва ли щеше да мастурбира, гледайки снимката й.