Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Целуна го нежно и погали лицето му, а после се върна при печката.

Урсула седеше пред бюрото си. Опитваше се да работи, но беше невъзможно да се съсредоточи. Мислите й непрекъснато се връщаха назад. Не към разговора в трапезарията, а още по-назад.

Към миналото.

Към тях двамата.

Бяха се запознали в ранната есен на 1992 година. Себастиан Бергман, специалистът по изготвяне на профили на престъпници, който се бе обучавал в Съединените щати, щеше да изнася лекция за знаковото поведение и какво може да разкрие местопрестъплението за серийния убиец в Университета на Гьотеборг. Урсула работеше в Националната лаборатория по съдебна медицина в Линшьопинг и се бе записала да присъства на лекцията като част от професионалното си развитие. Лекцията беше интересна и съдържателна. Себастиан беше в стихията си – обаятелен, интелигентен, с широки познания, спонтанен – и публиката слушаше внимателно, изгаряща от желание да научи повече. Урсула седеше най-отпред и зададе няколко въпроса.

След това правиха секс в хотелската му стая. Тя не очакваше, че ще се стигне дотам. Професионалният им свят беше малък и беше чувала слухове за Себастиан. После Урсула се върна в Линшьопинг. При Микаел и Бела, която току-що беше тръгнала на училище. Микаел се грижеше за учебната й подготовка и си беше вкъщи рано следобед, за да не остава твърде дълго дъщеря им в занималнята. Урсула работеше. Както обикновено. Животът продължи. Както обикновено.

Микаел не беше докосвал алкохол повече от година. Имаше си фирма и работеше колкото искаше. Къщата им беше в хубав квартал, бяха добре финансово, Бела беше доволна от училището, Урсула имаше стимулираща кариера, Микаел беше трезвен. Типично дребнобуржоазно съществуване. Добър живот. Колкото толкова.

И после един ден, когато Урсула се прибираше вкъщи, някой извика името й на паркинга. Беше Себастиан Бергман. Тя го попита какво прави там.

Той отговори, че искал да се срещне с нея.

Урсула беше доволна, че го вижда. Доволна, че е дошъл при нея. По-доволна, отколкото искаше да признае. Тя позвъни на Микаел и му каза, че трябва да работи до късно. Отидоха в мотел. Бяха в Линшьопинг и някой можеше да ги види и да ги познае. На нея обаче не й пукаше.

Лекционната обиколка на Себастиан беше свършила. Той трябваше да се върне в университета по-късно през семестъра, но в момента беше свободен. Можеше да прекара известно време в Линшьопинг, ако Урсула иска.

Два месеца те се срещаха колкото е възможно по-често. Понякога на обяд, понякога преди тя да започне работа сутрин. Обикновено вечер и нощем. Себастиан винаги беше на разположение. Винаги имаше желание. Урсула решаваше къде, колко често и колко дълго. Това я устройваше идеално.

През декември тя предложи на Микаел да се преместят в Стокхолм. Искаше да кандидатства в „Риксморд“. Мислеше да смени работата си. Омръзнало й беше да не участва активно в лова. Липсваше й адреналинът да бъде там, когато случаят приключва, да присъства на залавянето. В „Риксморд“ наскоро бяха назначили нов шеф, Торкел Хьоглунд, човек, за когото беше чувала добри отзиви. Време беше да направи нещо ново, да предприеме тази стъпка.

Не беше само заради Себастиан. Фактът, че щяха да работят заедно, ако я назначат в „Риксморд“, беше премия. Добре дошла допълнителна награда, но не това беше причината за желанието й да се премести. Не беше малка ученичка, която е влюбена до ушите и позволява чувствата да диктуват действията й. Много добре знаеше, че аферата може да приключи всеки момент. Но близостта и фактът, че щяха да се виждат всеки ден, биха могли да означават и че връзката им може да прерасне в нещо повече и да се задълбочи. За пръв път Урсула почувства, че е способна на различен вид взаимоотношения, в които може да се отпусне и вече да не е необходимо да се държи на разстояние, както правеше винаги досега.

На разстояние от Микаел.

От Бела.

От всички.

Освен това сестра й живееше в стокхолмското предградие Мелархьойден, а родителите й – в Нортеле, на седемдесет километра на североизток от централната част на Стокхолм. Щеше да бъде идеално, ако се наложи някой да гледа Бела през уикендите. Имаше куп причини да отиде в Стокхолм и нито една да остане.

Микаел не се съгласи.

Фирмата му била утвърдена в Линшьопинг и клиентите му били в Западна Швеция. Какво щял да прави в Стокхолм? Да започне наново? Ами Бела? Тя ходеше на училище вече от един срок, запазила беше старите си приятелки и обожаваше учителката. Правилно ли щеше да бъде да я откъснат от такава сигурна среда? Урсула възрази, че децата си намират приятели, където и да отидат, и че Микаел може да ръководи фирмата си от Стокхолм, само че ще пътува малко повече и ще прекарва няколко нощи без семейството си. През цялото време докато се мъчеше да го убеди обаче, в главата й се въртеше една мисъл – няма да навреди, ако Микаел и Бела не заминат с нея. Това щеше да й осигури спокойствие да изследва какво става и дали е време за постоянна промяна.