Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Те бяха намерили номер четири. В апартамента. Вестниците вдигнаха голям шум. Високият мъж си купи всички сутрешни и вечерни издания онзи ден. Те бяха до него на предната седалка. Той копнееше да се прибере вкъщи, за да ги прочете. Когато видя бързите актуализации в интернет, мъжът осъзна, че трябва да разшири и да усъвършенства ритуала, който съпътстваше съхраняването на всичко написано за него.

С номер четири не мина съвсем гладко. Тя беше нова позната, доколкото той разбра. Психотерапевтът на Бергман го взе от възвишението пред блока, където живееше Ваня Литнер, и двамата отидоха на някакво събиране. Бергман излезе два часа по-късно и се качи в такси с жената, която трябваше да стане номер четири. Отидоха в апартамента й. Високият мъж ги проследи до стълбището и успя да разбере на кой етаж се качиха, но беше невъзможно да види в кой апартамент. Докато Себастиан беше вътре с жената, високият мъж се върна в колата си и започна да търси. Беше си записал имената от пощенските кутии за третия етаж и не след дълго установи, че там живее само една неомъжена жена. Анете Вилен. Разбира се, съществуваше известен риск Себастиан да е избрал някоя сламена вдовица и да е в леглото с една от омъжените или извънбрачно съжителстващи жени, които високият мъж откри. Най-вероятно обаче беше с Анете Вилен и той смяташе да започне с нея.

Себастиан излезе от сградата в пет часа сутринта. Изглеждаше уморен, направо изтощен. Високият мъж го наблюдава, докато той се скри от погледа му. Време беше да се увери. Нямаше място за грешка. Слезе от колата, влезе в блока и се качи по трите реда стъпала. И тук нещата станаха сложни. Позвъняването на вратата по това време на утрото можеше да привлече нежелано внимание. Някой съсед можеше да се събуди и да надзърне през шпионката, а мъжът дори нямаше да разбере. Но как иначе да се увери? Той почука леко. Никаква реакция. Почука отново, този път по-силно и продължително. Отвътре се чуха стъпки.

– Кой е? – попита сънен глас от другата страна на вратата.

– Съжалявам, че ви събудих, но търся Себастиан – тихо каза високият мъж, извръщайки лице от шпионката, без да изглежда подозрителен.

– Кой? – Жената очевидно не се беше разсънила напълно.

– Себастиан Бергман. Той трябва да е тук.

– Един момент...

Последва тишина. Периодът от време, който беше необходим на Анете Вилен, за да открие, че е сама. Това беше достатъчно за високия мъж. Тя беше отишла да потърси Себастиан, следователно той трябва да е бил там. Само това му трябваше да знае. Вече беше отстъпил встрани от вратата, когато жената каза:

– Няма го. Тръгнал си е...

Мъжът чу изненадата и разочарованието й дори през солидната дървена врата. Тя звучеше така, сякаш всеки момент щеше да избухне в сълзи.

– Добре. Извинете за безпокойството.

Мъжът забърза надолу по стълбите, преди на Анете да й хрумне да отвори вратата, за да говори с него. Да го попита кой е и откъде знае, че Себастиан е бил тук. Високият мъж нямаше работа в апартамента. Още не. Първо трябваше да докладва и да получи заповеди. После щеше да дойде пак.

Той се прибра в дома си и получи заповедите. Анете щеше да бъде номер четири.

Високият мъж се върна с колата до жилищната сграда, паркира на известно разстояние, преметна през рамо черната спортна чанта и тръгна. Качи трите реда стъпала и отново почука на вратата. Анете си беше вкъщи, но не отвори. Искаше да знае кой я търси.

– Аз съм. Идвах сутринта да търся Себастиан...

Високият мъж имаше план как да я накара да отвори вратата.

Той винаги имаше план. Нов план за всяка жертва. Беше пределно ясно, че заминаването на Себастиан сутринта не е било по взаимно съгласие. Беше се изнизал, докато Анете е спяла. Беше я изоставил. Зарязал. Мъжът щеше да се възползва от това.

– Аз работя с него – тихо продължи той, долепил устни до вратата. – Себастиан се чувства неудобно за тази сутрин, че се е измъкнал така.

Мълчание от другата страна на вратата. Поне не му каза да върви по дяволите.

– Себастиан не го бива много в... сутринта след това. Но ако може да вляза, ще се опитам да ви обясня.

– Той ли ви изпрати? – възмутено попита тя.

Високият мъж се изсмя, сякаш Анете беше казала нещо не само забавно, но и немислимо.

– Не, не, ще се вбеси, ако разбере, че съм дошъл. – Важно беше да покаже, че с жената са в един отбор. Двамата срещу Себастиан Бергман. – Той е пълен идиот в някои ситуации.

Не последва реакция. Беше ли прекалил? След това обаче веригата издрънча и вратата се отвори.