Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Урсула въздъхна уморено. Тя не обръщаше внимание какво пишат във вестниците. Искаше да задържи до минимум всяка информация, която може да повлияе на способността й да тълкува разумно веществените доказателства. И все пак разбираше, че не трябва да е така. В „Риксморд“ се стараеха да попречат на медиите да свържат убийствата на трите жени и това да доведе до неизбежни заглавия от сорта на „Сериен убиец вилнее в Стокхолм“. Свеждането до минимум на вероятността от журналистически спекулации беше един от стратегическите крайъгълни камъни на Торкел. Когато журналистите започнат отчаяно да търсят сензационни истории, може да се случи всичко. Особено вътре в самата полиция. Изведнъж всичко се превръща в политика, а политиката може да бъде катастрофална за разследването. Тогава са необходими „решителни“ действия, за да се „постигнат резултати“, които могат да накарат полицията да мисли по-малко за качеството на доказателствата и повече как да удовлетвори шефовете.

– Кой ти звъня? – попита тя. – Ако ми кажеш номерата им, ще се погрижа Торкел да им се обади.

– Само един репортер. Засега. Аксел Вебер от „Експресен“.

Урсула чу името и се облегна назад на стола с изключително

доволна усмивка на лицето.

– Вебер! Тогава може би има трета причина защо е избрал да позвъни на теб, не мислиш ли?

Лицето на Абрахамсон стана яркочервено. Той размаха заканително показалец на Урсула като училищен директор от филм от петдесетте години.

– Това беше недоразумение и ти го знаеш много добре. Директорът прие обяснението ми.

– В такъв случай той е бил единственият. – Урсула се наведе напред и изведнъж стана сериозна. – Ти си издавал информация на Вебер. В разследване за убийство.

Абрахамсон я погледна предизвикателно.

– Мисли каквото си искаш. Това е XXI век и трябва да се научим да работим с медиите. Особено в сложни случаи.

– Особено ако публикуват снимката ти на седма страница с история, в която си представен като герой за усилията си. – Урсула млъкна, когато осъзна, че е на път да се покаже като дребнава и заядлива, но не можа да се сдържи. – Познах те по сакото, но тогава си бил по-слаб. Трябва да мислиш какво ядеш. Знаеш, че камерата добавя по няколко килограма.

Абрахамсон разкопча сакото си, но Урсула видя, че очите му потъмняха от гняв. Той, изглежда, се готвеше за контраатака, но успя да потисне възмущението си, и се отправи към вратата.

– Реших, че трябва да знаеш.

Урсула обаче още не беше приключила.

– Много любезно от твоя страна, Роберт. И ако Вебер напише нещо необичайно интуитивно за този случай, ще знаем откъде е дошло.

– Не знам нищо за случая ви.

– Ти влезе тук. Видя таблото.

Абрахамсон се обърна и излезе. Урсула чу ядосаните му стъпки, докато той гневно крачеше по коридора и мина през остъклената врата в дъното. Тя стана, приближи се до вратата, надникна навън, за да се увери, че Роберт се е махнал, и после обиколи безлюдното отворено офис пространство. Може би не беше нищо особено, но Урсула искаше да даде на Торкел възможност да действа бързо. В кабинета му нямаше никого. Сакото му също го нямаше и компютърът му беше изключен. Колко беше часът, между другото? Тя погледна мобилния си телефон. 23:25. Трябваше да му се обади, но не можеше да се реши да го направи. Беше идиотско, жалко и нелепо.

И все пак не можеше да се реши да го направи.

Да го вижда в управлението всеки ден беше едно. Нямаше проблем да работи рамо до рамо с него, но да му позвъни късно през нощта... Когато му се обаждаше нощем, това рядко имаше нещо общо с работата, освен ако не ставаше въпрос за ново убийство или технически пробив в текущо разследване. Сега обаче случаят не беше такъв. Урсула можеше да говори с Торкел за Вебер утре. Позвънеше ли му през нощта, това щеше да означава, че го желае. Иска той да дойде в хотелската й стая или тя да отиде в неговата. Урсула му се обаждаше, когато се нуждаеше от него. Ето защо сега се колебаеше. Нуждаеше ли се от Торкел? Напоследък бе започнала да си задава този въпрос. Беше по-лесно да се оттегли от тайната им връзка, отколкото мислеше. И отначало наистина се почувства освободена. Улеснена. Съсредоточи се върху Микаел и отряза другата част на живота си. Торкел беше професионалист и това не се отрази на работата им. Те продължиха да работят добре заедно. Отначало Урсула усещаше, че Торкел я гледа, но понеже тя не реагираше, това започна да става все по-рядко и затвърди убедеността й, че е взела правилното решение.