Микаел Юрт - Жените, които го познаваха

Снимката в „Експресен“ беше от паспорта на Ралф и не го показваше в особено добра светлина. Той изглеждаше смахнато като всички останали на паспортните си фотографии. Вестникът разказваше цялата му житейска история. Заболяването на майка му, фактът, че баща му се беше оженил повторно, новата му майка, любезните й роднини, преместванията от едно място на друго, пари, училище, работа. Репортерите бяха открили съученици, които помнеха Ралф Свенсон като тих и затворен. Малко странен. Труден за опознаване. Прекарвал повечето си време вкъщи. Това може и да беше вярно, Ваня нямаше представа, но се запита дали вестникът щеше да получи същите отговори, ако се бяха обадили и казали, че Ралф Свенсон е спечелил Нобелова награда, а не че е заподозрян сериен убиец. Това някак се вместваше в образа. Вълк единак. Саможив. Особняк. Ваня мислеше, че бившите му съученици, които сигурно не се бяха сещали за Ралф от двайсет години, се бяха огънали под тежестта на очакването. След разкриването на целия му живот, оставяйки настрана всякакви възможни мечти, които биха могли да му придадат човешки облик, вестникът предлагаше също толкова информация и за Едвард Хинде. На журналистите им беше провървяло: Ралф беше имитатор, затова можеха да препечатат отново новините от 1996 година. Ваня не можа да прочете всичко. Тя хвърли вестника настрана и отиде в кухнята да изпие чаша вода. Беше шест и половина вечерта. Слънцето щеше да залезе след два часа, но поне температурата навън бе започнала да става поносима. През отворения прозорец повя свеж ветрец.

Ваня беше неспокойна.

Обикновено я обземаше приятна умора, когато приключеха някое разследване, сякаш тялото и мозъкът й най-после можеха да се отпуснат след седмици на напрежение. Тя обикновено беше доволна да си поръча пица, да пийне повечко вино и да лежи на дивана, но не и този път.

Сигурна беше, че са арестували когото трябва. Себастиан Бергман беше напълно надхитрен и това беше още един положителен резултат. Тя не можеше да си представи, че той може отново да се промъкне в „Риксморд“. Торкел му беше дал ясно да разбере, че му е дошло до гуша, и дори Себастиан, изглежда, беше стигнал до същото заключение. Да, погледнато като цяло, работата беше свършена. Денят беше успешен. Тогава защо Ваня не можеше да се отпусне?

Защото нещата между нея и Били не бяха наред. Сега, след като случаят навлизаше в не толкова трескава фаза, тя можеше да се съсредоточи върху влошените им отношения. Откакто му каза в колата, че тя е по-добър полицай от него, отношенията им се обтегнаха. И не беше изненадващо. И преди това не бяха много добри, ако трябваше да бъде откровена пред себе си, но след язвителната й забележка в колата вече водеха открита война.

Поне така й се струваше на нея. Били беше започнал пръв, но тя ескалира нещата с глупавото си подмятане и тя трябваше да сложи край на всичко. Не можеше да продължават така. Били беше твърде важен за нея. Ако я караха така, накрая единият от тях щеше да помоли да напусне екипа, а това беше последното, което искаше Ваня. Тя трябваше да оправи положението. Върна се в дневната и взе мобилния си телефон.

Мая отвори фурната и извади гратена с крехко свинско филе. Били сложи на масата дълбока купа с кускус и задушени зеленчуци. Щяха да вечерят рано. Тъй като сега той имаше свободна вечер, бяха решили да отидат на театър. Идеята не беше на Били, но взеха решението заедно. Той не беше чувал за изпълнителите. Според Мая те бяха театрална трупа на име „Спаймънки“ и щяха да изнесат представления в четири вечери тази седмица. Физическа трагикомедия, каза тя.

Били не можеше да си представи какво е това.

– Нещо средно между „Монти Пайтьн“ и Самюъл Бекет – обясни Мая.

Да, това го разбираше. Той харесваше „Монти Пайтьн“. Поне част. Не всичко. Вече беше малко старомодно. Но беше справедливо Мая да избере къде да отидат. Последния път Били избра да отидат на кино и освен това работеше толкова до късно, че се виждаха за кратко. Можеше да издържи два часа британска физическа комедия, ако това означаваше да бъде с Мая. Били наля по една чаша вино за двамата и седна до масата. Навиците му на хранене се бяха подобрили неузнаваемо, откакто срещна Мая. Това му харесваше. Той харесваше много неща у нея. Всъщност всичко. Телефонът му иззвъня и Били погледна екранчето. Ваня.

– Трябва да отговоря.

– Добре. Не се бави.

Той отиде в другата стая. Не беше казал на Мая за разговора си с Ваня в колата. Харесваше и двете и искаше и те да се харесат взаимно. Вероятността за това би намаляла значително, ако Мая разбере за размяната на реплики, която бе съсипала отношенията им. Били седна на дивана и отговори на обаждането.