Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Телефонът ѝ иззвъня.

— Агент Седжуик… О, не!

Кити погледна изплашено в огледалото. Сега пък какво? От тази неизвестност започваше да ѝ се гади.

— Беше Амелия Сакс — обясни Норма. — Каза, че е зърнала джипа. Съвсем близо е.

— Къде?

— През една пресечка! През цялото време се е движил успоредно с нас. Но как? Сакс през цялото време беше зад нас.

Норма отново се заслуша.

— Сакс го преследва. Повикала е подкрепление. Насочил се е към… — обърна се отново тя към Кити, но след това бързо се върна към телефона и Сакс: — Но как ни е открил? Мислиш ли? Изчакай.

— Той се прикриваше зад нашата кола в парка на Медисън Скуеър, нали? — попита тя Кити.

— Точно така.

Норма предаде информацията на Сакс. Последва пауза.

— Добре, възможно е. Ще проверим — Норма приключи разговора със Сакс и отново се обърна към Кити: — Според нея е възможно той да не е искал да ни нарани в парка, а да ни изкара навън от колата, за да монтира проследяващо устройство.

— Проследяващо устройство?

— Да, нещо като джи-пи-ес.

Норма спря колата и излезе навън.

— Провери задната седалка и куфарите си. Може да е оставил проследяващото устройство някъде там. Търси малка пластмасова или метална кутийка.

Господи, какъв кошмар, помисли си Кити. Беше бясна. Кой, по дяволите, беше този човек? И кой го беше наел? Тя отвори двата си куфара и изсипа съдържанието върху седалката, преглеждайки внимателно всичко.

Нищо.

— Хей, виж това.

Норма държеше в ръка малък бял цилиндър, широк около шест сантиметра. Беше го хванала със салфетка.

За да не унищожи отпечатъците, предположи Кити.

— Има си и магнит — каза Норма. — Пъхнал го е в гнездото на лоста на волана. Вероятно има обхват от пет мили, а това означава, че през цялото време ни е следил съвсем безпрепятствено. Не е лош ход, нали?

Норма остави устройството на паважа, наведе се и с помощта на салфетката го изключи. Поне така предположи Кити.

Само след минута телефонът на Норма отново иззвъня.

— Измъкнал се е? — Норма присви устни. — Някъде из източния квартал?

Кити разтърка лицето си. Не искаше да участва повече в тази игра. Беше отвратена.

Норма съобщи на Сакс за откритото проследяващо устройство и добави, че се насочват към хотела.

— Момент — каза Кити, докато подреждаше куфарите си. — Защо мислиш, че е поставил само едно устройство?

Агентката премигна. После кимна и каза по телефона:

— Детектив Сакс, ще можеш ли да ни закараш?

Амелия Сакс пристигна след петнайсет минути, прибра устройството в найлонов плик и трите жени заедно се отправиха към хотела. Докато пътуваха, агентката изиска да се прибере колата и тя да се изследва. Обадиха се и на екипа за обезвреждане на експлозиви към Нюйоркското полицейско управление — имаше възможност освен проследяващо устройство мъжът с джипа да е заложил и бомба.

Вече пред хотела Сакс остави двете жени и обясни, че трябва спешно да занесе проследяващото устройство в къщата на Линкълн Райм.

Докато оглеждаше преддверието на хотела, Кити си помисли, че мястото е доста запуснато. Тя очакваше, че очевидци и дипломати с охрана ще бъдат настанявани в по-свестни хотели.

Докато Кити оглеждаше фоайето с безизразни очи, Норма размени няколко думи с мъжа на рецепцията и му подаде някакъв плик.

— Трябва ли да се регистрирам? — попита Кити.

— Не, погрижили сме се за всичко.

Асансьорът ги отведе до четиринайсетия етаж. Норма провери една от стаите и ѝ подаде ключа.

— Ако имаш нужда от нещо, обаждай се на Рум сървиса.

— Искам да се обадя на семейството си и на Питър, а после да си почина.

— Разбира се, действай. Аз ще съм отсреща.

Кити закачи табелката „Не безпокой“ на дръжката на вратата и влезе в стаята, която се оказа точно толкова неугледна, колкото можеше да се предположи от фоайето. Миришеше на мухъл. Седна уморено на леглото и въздъхна. Забеляза, че щорите на прозореца са вдигнати, което си беше тъпо за хотел, в който укриват свидетели. Кити стана и спусна щорите. След това запали лампите и се обади в офиса на Питър Ларкин и се представи. Интересуваше се кога ще пристигнат Питър и жена му. В девет часа тази вечер. Кити помоли да ѝ се обадят веднага щом пристигнат. После си събу обувките, легна в леглото, затвори очи и потъна в неспокоен сън.

Райм притисна глава в облегалката на инвалидния си стол. Усети ръката на Сакс, която обгърна врата му и започна да го разтрива. За него все още беше странно, че чувства ръката ѝ само до четвъртия прешлен. Знаеше, че тя продължава да го разтрива и по-надолу, но усещането от допира изчезваше.