Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Може би — тихо каза Кити, — но ще се върна в нея веднага щом мога.

Тя вдигна поглед и видя в огледалото за обратно виждане тъмните очи на агентката, които я изучаваха.

— Да се надяваме, че нещата ще се разрешат скоро.

Няколко минути пътуваха мълчаливо.

— Как е ръката ти? — попита Норма.

— Нищо особено. — Кити докосна превръзката. Болките от раната все още бяха силни, но тя беше спряла болкоуспокояващите, предписани ѝ от лекаря. — Не разбирам защо Държавният департамент се интересува от мен.

— Много просто, заради ангажиментите на съпруга ти отвъд океана.

— Какво искаш да кажеш?

— Деликатна сфера. Нали разбираш? — Норма не добави нищо повече.

Това е абсурдно, помисли си Кити. Последното нещо, от което имаше нужда, бе бодигард. Трябваше да се опита да уреди да върнат жената обратно, веднага щом пристигнат Питър Ларкин и жена му.

Кити все още мислеше за Питър и семейството му, когато инстинктивно почувства, че Норма Седжуик е нащрек — раменете ѝ бяха свити и непрекъснато поглеждаше в огледалото.

— Госпожо Ларкин, струва ми се, че някакъв автомобил ни следва — каза тя.

— Какво? — Кити се обърна. — Невъзможно.

— Напротив, сигурна съм. Опитах се да се изплъзна, но той през цялото време е зад мен.

— Зеленият джип ли?

— Точно така.

— Кой е на волана?

— Струва ми се, че е мъж… Бял. Изглежда е сам.

Кити отново погледна назад, но не можа да види вътрешността на джипа — прозорците бяха с тъмни стъкла.

Норма извади телефона си и започна да набира.

Това е лудост, помисли си Кити. Не виждам смисъла от…

— Пази се! — извика Норма.

Джипът ускори рязко, насочи се право към тях и ги избута през бордюра на улицата в парка.

— Но какво прави той? — изкрещя Кити.

— Тук Седжуик — съобщи Норма по телефона. — Имаме нападател! На Мадисън и Двайсет и втора. При парка. Той…

Джипът ускори и се насочи право към тях.

Кити изпищя, наведе глава и зачака сблъсъка. Но Норма реагира мигновено — натисна газта и навлезе в тревната площ, като успя да спре малко преди да се блъсне в някаква временна телена ограда около строителна площадка. Джипът прескочи бордюра и спря наблизо.

— Излизай! — изкрещя Норма. — Бързо!

Агентката изскочи от колата с пистолет в ръка и рязко отвори задната врата.

Стискайки чантата си, Кити се свлече на земята. Докато посетителите на парка се разбягваха, Норма я хвана за ръката и двете жени се затичаха към близките храсти.

Джипът спря. Вратата се отвори с трясък и на Кити ѝ се стори, че шофьорът излиза навън.

— Добре ли си? — Без да отпуска оръжието си, Норма внимателно я огледа.

— Да, да! — извика Кити. — Добре съм. Не го изпускай. Той е извън колата.

Нападателят, солиден бял мъж в тъмен костюм и бяла риза се придвижваше бързо през храстите към тях, но неочаквано изчезна зад струпаните строителни материали.

— Къде отиде? Къде е?

Кити погледна към пистолета в ръката на жената. Тя го държеше здраво и изглежда знаеше какво прави. Но все пак се бяха озовали в задънена улица — нямаше накъде да бягат. Кити погледна назад към колата. Нищо. След това с периферното си зрение забеляза някакво движение над тях.

Норма изкрещя. Кити се извърна в посока на движението и видя фигура, която прескачаше оградата с пистолет в ръка.

Не беше нападателят. Пред тях стоеше униформен полицай. Той видя значката на врата на Норма, но не смяташе да рискува. Насочи пистолета си право към агентката.

— Свали оръжието и се идентифицирай!

— Държавен департамент. Охрана.

— Свали оръжието и ми покажи.

— За бога — кресна Кити, — тя ме охранява. Един мъж ни преследва.

Норма насочи пистолета към земята и с другата си ръка показа значката си. Полицаят кимна.

— Трябваше да съобщиш веднага.

— Погледни на два часа. Бял мъж… едър. Избута ни от улицата. Вероятно е въоръжен.

— Каква му е целта?

— Тя е свидетел на убийство.

— Това той ли е? — Полицаят гледаше към колата на Норма.

Кити видя някакъв мъж да прикляка зад нея.

— Да — каза Норма. После се обърна към Кити — Лягай долу!

Норма я блъсна грубо върху асфалтовата пътека и я притисна плътно със свободната си ръка.

Кити беше бясна. Трябваше да настоява да си останат в градската къща.

— Не мърдай! — извика полицаят и се втурна напред. — Полиция. Не мърдай!

Но нападателят беше разбрал, че е в губеща позиция — бързо отстъпи назад към джипа, даде на заден ход през бордюра и изфуча нагоре по Мадисън, като остави само облак син дим след себе си.