Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Добра находка, Сакс — каза Райм, като протегна глава по-близо. — Нищо не ти убягва. Какво е това?

Купър постави влакното под оптичния стереомикроскоп и се наведе над окуляра. После се извърна към един компютър и напечата нещо със светкавична бързина.

— Мисля, че е… — той погледна пак под микроскопа. — Да, кокосово влакно.

— Което значи?

— Сега ще разберем. — Купър прочете информацията. — Използва се главно за въжета. Също така за рогозки, изтривалки… декоративни джунджурии.

— Но не и за въжето, по което се е изкачил? — попита Райм.

— Не. То е от чист найлон. Това е нещо друго. Най-големите производители на кокосови орехи са Малайзия, Индонезия и Африка.

— Тази улика май не сочи право към него, нали? Какво друго имаме?

— Това е всичко.

— Проверете пясъка и пръстта. Изследвайте ги с газовия хроматограф.

Газовият анализ установи наличието на значителни нива на дизелово гориво и солена вода.

— Горивото е специален вид — каза той, докато четеше от екрана на близкия компютър. — Тези параметри, в комбинация със солената вода, означават корабно гориво. Дизеловото гориво в корабите често се замърсява с микроорганизми. Производителите добавят вещество, което да предотврати това.

— Вероятно притежава лодка или живее съвсем близо до пристанище — каза Сакс.

— Или е дошъл с лодка до брега — предположи Райм. Откъм източния бряг плавателните съдове си оставаха най-трудни за откриване. Както и най-сигурни за влизане в страната. Така се избягваха пътните блокади.

— Нека обобщим всичко това. Том! Ще бъдеш ли… Том?

— Да? — Асистентът влезе в стаята.

Също като Сакс и Купър, и той носеше ръкавици, но неговите бяха жълти и с надпис „Плейтекс“.

— Би ли записал всичко, с което разполагаме засега? Райм кимна към бялата дъска. Том си свали ръкавиците и започна да пише под диктовката на шефа си.

> Влакно от кора на кокосов орех.

> Пръст от градината под балкона.

> Тъмни косми, къдрави. Без корен.

> Парче гума, черно, вероятно от подметка на обувка.

> Пръст и пясък със следи от корабно гориво, солена вода.

> Няма отпечатъци от пръсти, ходила̀ или инструменти.

> Мъх със следи от дианабол. Атлет?

> Автоматичен пистолет, 32-и калибър, заглушител, фрагментиращи куршуми.

> Кука за катерене, увита в ленти от стара памучна риза.

> Въже, тип 550, с възли.

Заподозрян:

> Американски гражданин; други паспорти?

> Обучен в Европа.

> Наемник, с връзки в Африка и Средния изток.

> Няма мотив.

> Висок хонорар.

> Неизвестен възложител.

Райм прочете още веднъж списъка. Погледът му се спря на една от точките.

— Въжето — каза той.

— Ами… — Сакс погледна към Купър. — Мислех, че…

— Знам, че е найлоново. И не може да се проследи. Но кое го прави толкова интересно?

Сакс поклати глава.

— Предавам се.

— Възлите. След като ги е направил, те си стоят стегнати.

— Все още не схващам, Линкълн — каза Купър.

Райм се усмихна.

— Гледай на тях като на малки изненади, пълни с улики. Чудя се какво ли има вътре. Какво ще кажете да ги отворим?

— Имаш предвид аз да го направя, нали? — каза Купър.

— С удоволствие бих помогнал, Мел. Но… — Райм отново се усмихна.

Лаборантът взе въжето и започна да развързва един от възлите.

— Като желязо е — изпъшка той.

— Толкова по-добре за нас. Каквото и да има вътре, то е останало здраво затиснато до този момент.

— Ако изобщо има нещо — продължи да пъшка Купър. — Може да се окаже чиста загуба на време.

— Това ми допада, Мел. Описва точно работата по анализиране на местопрестъплението. Не мислиш ли?

Преди години, когато Райм живееше сам, предната стая в градската му къща — от другата страна на коридора, срещу лабораторията — се използваше като складово помещение. Но откакто Сакс прекарваше по-голямата част от свободното си време тук, двамата с Том ремонтираха помещението и го превърнаха в удобна всекидневна. Имаше картини на известни азиатски художници, купени от галерии в Ийст Вилидж, голям портрет на Худини (подарък от жена, с която бяха работили преди години по един случай), два артистично подредени букета с цветя и удобни мебели, купени чак от Ню Джърси. На плота над камината бяха поставени снимки на родителите на Сакс, както и една нейна, в тийнейджърска възраст, докато наднича изпод капака на стар додж 68-а година, по която с баща ѝ бяха работили с месеци, преди да си признаят, че пациентът им не може да се върне към живот.