Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Чувал съм, че от време на време тези неща трябва да се поливат.

Райм се намираше в градската си къща — на около миля и половина от Сентрал парк, но виждаше всичко, което виждаше и Сакс благодарение на високотехнологичната видеосистема, свързваща нейните слушалки с високочестотно устройство в специален бус, паркиран пред къщата. Оттам картината продължаваше безжичното си пътуване, докато накрая се появяваше върху плоскоекранния монитор на половин метър пред криминалиста. От години работеха по този начин и това даваше възможност на Райм да бъде в лабораторията си или в спалнята, а Сакс да докладва от мястото на престъплението. Преди известно време бяха опитали с видео, но образът не беше достатъчно добър, така че Райм принуди Нюйоркското полицейско управление да се изръси със солидна сума за тази високотехнологична система. Бяха я изпробвали и преди, но сега за първи път щяха да я използват за разследване на действителен случай.

С куфарче в ръка, съдържащо основното оборудване при оглед, Сакс тръгна напред. Погледът ѝ се спря на изтривалката, на която беше изрисувана светкавица над буквите ЛЕ — „Ларкин Енерджи“.

— Това ли е логото му? — долетя гласът на Райм.

— Предполагам — отвърна тя. — Чел ли си статията за него?

— Явно съм я пропуснал.

— Този човек беше един от най-големите работодатели в страната.

Райм тихо се изкашля.

— И един разстроен служител стига. Винаги ме е забавлявала тази дума. Ако даден служител е щастлив, това прави ли го „строен“? Къде е мястото?

Сакс отвори вратата и влезе в дома на Ларкин.

На долния етаж дежуреше униформен полицай. Той вдигна поглед и кимна.

— Къде е съпругата? — попита Сакс. Стараеше се да спазва хронологията.

Полицаят обясни, че жената все още е в болницата.

Очаквало се скоро да я изпишат, а двамата детективи от специалния отдел били при нея.

— Ще трябва да говоря с госпожа Ларкин, Райм.

— След като я изпишат, ще накараме Лон да я доведе при нас. Къде е спалнята? Не я виждам.

Понякога Сакс смяташе, че грубият тон, който използваше Райм, е начин да се защити от емоционалните опасности при полицейската работа. Но друг път беше убедена, че този човек си е груб по природа.

— Спалнята?

— На горния етаж, детектив — кимна полицаят.

Сакс се изкачи по тесните стръмни стъпала.

Мястото на убийството беше голяма спалня, обзаведена във френски провинциален стил. Мебелите и картините бяха несъмнено скъпи, но според Сакс в стаята имаше толкова много ярки цветове, орнаменти и драперии — в крещящо жълто, зелено и златисто — че чак тръпки я побиха. Стая на дизайнер, не на постоянно живеещ в този дом, помисли си тя.

Леглото беше в другия край на стаята, до прозореца. По ирония на съдбата то се намираше точно под старинна картина с простреляни птици върху кухненска маса. Чаршафите бяха на пода и Сакс предположи, че са били хвърлени там от медицинския екип. По долния чаршаф и калъфката се виждаше голямо кафяво кърваво петно. Сакс се доближи, чудейки се дали е имало…

— Има ли следи от куршум? — попита Райм.

Тя се усмихна. Точно това беше въпросът, който тя смяташе да зададе. За миг беше забравила, че Райм вижда всичко, което вижда и тя.

— На пръв поглед, не — отговори тя.

Откъм страната на Ларкин Сакс не забеляза следи от куршум.

— Ще трябва да попитаме патолога — промърмори тя.

— Това означава, че убиецът вероятно е използвал фрагментиращи куршуми — допълни мислите ѝ Райм.

Професионалните убийци понякога купуваха или си изработваха куршуми, които се пръсваха при допир с тялото. Така причиняваха по-сериозни травми и възможността нараняването да е смъртоносно беше по-голяма. Изстрелян толкова отблизо — от около два метра — нормален куршум би трябвало да продължи през черепа и да излезе навън.

— Какво е това? — попита Райм — Отдясно.

Сакс също я забеляза — от едната страна на позлатеното нощно шкафче стърчаха парченца дървесина. Дупка от куршум. Огледа внимателно възглавницата. Куршумите я бяха пронизали и продължили навън.

Следващата дупка беше в стената. На пода имаше малко кърваво петно — вероятно от раната на съпругата. И парченца олово. Точно така. Фрагменти.

Тя поклати глава.

— Какво правиш, Сакс? Зави ми се свят.

— О, извини ме, Райм. Забравих, че сме свързани. Мислех си за куршумите. И за болката, фрагментиращите куршуми причиняват много по-голяма болка, тъй като парченцата се разпръскват из цялото тяло.