Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— А, да — Райм не добави нищо повече.

По-късно Сакс щеше да вземе проби и да направи необходимите снимки. В този момент тя искаше да добие усещането за начина, по който е било извършено убийството и за движението на самия убиец.

Излезе на малкото балконче. Погледът ѝ първо се спря на още три поразени от сушата цветя, плъзна се по стените и се спря на вратата. Ето къде беше стоял убиецът — прицелил се е през прозореца. Възможно е да е искал да влезе в самата стая и да стреля по-отблизо, но е бил спрян от заключените прозорци и врата. Вместо да събуди жертвите си, докато се опитва да разбие ключалката, убиецът е предпочел да счупи стъклото и да стреля през дупката.

— Как се е озовал там, Сакс? От покрива ли? — попита Райм. — А, не, видях. Какво, по дяволите, има на тази кука?

Докато се взираше в куката за катерене, от която висеше въже към задния двор, Сакс си зададе същия въпрос. Огледа по-внимателно куката.

— Парче плат, Райм… Памучен… Изглежда е разкъсал ризата си и е омотал куката.

— Така че никой да не чуе удара, когато я хвърли. Умник. Предполагам, че въжето е с възли?

— Да, как се сети? — Тя се надвеси през балкона и огледа черното двадесетметрово въже. Възлите бяха през половин метър.

— Дори най-добрите атлети не могат да се катерят по въже по-тънко от два-три сантиметра. Можеш да се спуснеш надолу, но не и да се изкатериш. Не забравяй земното притегляне — една от четирите основни сили във физиката. Да, тя е най-слабата, но все пак върши дяволски добра работа. Не можеш да я пренебрегнеш. Добре, Сакс, свършѝ си работата и съберѝ каквото може да се вземе. После се прибирай.

— Тъкмо си приказвахме с едно от моите приятелчета. Много ни е приятно на всички тук. Хей, като говоря за вас, трябва да се усмихвате.

Фред Делрей се обаждаше от Бруклин и Райм безпроблемно си го представи — висок дългунест агент на ФБР, с очи, тъмни като кожата му и с пронизващ поглед. Ръководеше мрежа от конфиденциални информатори — шикозен термин, използван за доносниците. В последно време по-голямата част от работата на Делрей беше свързана с контратероризъм и той си беше създал доста международни връзки. А от разговора Райм стигна до извода, че в момента Делрей обсъжда с някой от информаторите си слуховете за убийството на Роналд Ларкин. (Въпреки че информаторите всъщност никога не обсъждаха нищо с агент. Те или му казваха онова, което той искаше да знае, или не, и в такъв случай им трябваше голям късмет.)

— Носи се слух, Линкълн, че този стрелец е истински професионалист. Казвам ти го в случай, че не си успял сам да се досетиш. Става въпрос за пари, пари и пак пари.

— Някакви подробности за стрелеца? Описание?

— Единственото, което имаме, е че е американски гражданин. Но може да има и други паспорти. Според това, което се чува, е прекарал дълго време извън Америка. Обучен е в Европа и има връзки в Африка и Средния изток. Знам, че информацията е нищожна, защото последното важи за всички лоши момчета.

— Наемник?

— Най-вероятно.

Райм беше участвал в няколко случая, свързани с наемници. Единият беше съвсем наскоро — схема за внос на оръжие в Бруклин. В служебната си кариера Райм се беше сблъсквал с различни видове престъпници и беше стигнал до заключението, че наемниците бяха доста по-опасни от обикновените улични бандити. Те често изпитваха морално оправдание за убийството, бяха изключително хитри и много често разполагаха със световна мрежа от връзки. За разлика от тъпанарите от екипа на Тони Сопрано, тези момчета знаеха как да се промъкват през граница и да изчезват в райони, където юрисдикцията не можеше и с пръст да ги докосне.

— Някаква идея кой го е наел?

— Не-е, нямам ни най-малка представа.

— Дали работи в екип?

— Не знам. Много от тях го правят.

— Защо именно Ларкин?

— А-а, това е другото неизвестно.

Делрей явно попита нещо информатора си, който отговори бързо с угоднически глас, но Райм не долови точните думи. Делрей се включи отново.

— Извинявай, Райм. Моят добър приятел тук не е чул за някаква причина. Иначе съм сигурен, че щеше да сподели с мен. Съжалявам, че не мога да ти дам повече, но ще продължа да се оглеждам.

— Оценявам това, Фред.

И двамата затвориха почти едновременно.

Райм се извърна към мъжа, който седеше на табуретка до него, и кимна за поздрав. Мел Купър беше влязъл в стаята, докато Райм говореше с Делрей по телефона. Беше дребен мъж, леко плешив, около тридесетгодишен, с прецизни движения (все пак беше шампион по бални танци). Купър работеше като лаборант по съдебна медицина към централната служба на Отдела за разследване на криминални престъпления в Куинс. Райм го нае още преди години, докато работеше за Нюйоркското полицейско управление и все още успяваше да го заинтригува, за да работи по случаите тук, в градската му къща.