Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Лаборантът намести очилата си с дебели стъкла на носа си и тихо се прокашля. Свястно момче беше този Купър, помисли си Райм и обсъди с него възможността убиецът да е наемник. Да, Райм знаеше, че тази възможност не означаваше кой знае какво за лаборанта, защото Купър предпочиташе да борави с информация, предоставена от микроскопи, коефициенти за плътност и компютри, вместо такава, получена от човешки същества. Предразсъдък, който Райм до голяма степен споделяше.

Няколко минути по-късно криминалистът чу външната врата да се отваря и долови уверените стъпки на Амелия Сакс по мраморните плочи. После, когато тя стъпи на килима, настана тишина, след което Райм ясно долови стъпките ѝ по дървения под.

Тя влезе в стаята с два кашона веществени доказателства в ръце, поздрави с усмивка Мел Купър, целуна Райм и остави кашоните върху масата за изследване.

Линкълн Райм мълчаливо наблюдаваше как сложиха латексовите си ръкавици без талк и се захванаха за работа.

— Да се заемем първо с оръжието — каза Райм.

Купър и Сакс събраха парченцата от куршумите и установиха, че са трийсет и втори калибър, вероятно изстреляни от автоматичен пистолет — Сакс беше намерила парченца огнеупорна тъкан, най-вероятно от заглушител, а заглушители се използват само с автоматични пистолети или такива, които са с един заряд. Райм отново обърна внимание на професионализма на убиеца, за който беше споменал и Делрей, съдейки по това, че си беше направил труда да събере гилзите от балкона.

За съжаление куршумите се бяха взривили на твърде малки парченца и те не можеха да изследват нарезите и повърхностите — следи, оставени от дулото след изстрел. Това означаваше, че бе невъзможно да се идентифицира вида на оръжието, използвано от убиеца. Да, имаше някаква възможност патологът да намери неувреден куршум при аутопсията, но Райм не хранеше никакви надежди — този тип куршуми лесно се пръсваха при допир с кост.

— Пръстови отпечатъци?

— Нищо. Само следи от латексови ръкавици по прозореца. По всяка вероятност, преди да стреля, е забърсал стъклото, за да има по-добра видимост.

Райм изпъшка ядосано.

— Отпечатъци от обувки?

— Не и на балкона. А що се отнася до градината под прозореца — преди да напусне, е заличил следите си.

Райм присви устни и насочи погледа си към куката за катерене. Тя беше от тези, чиито остриета са покрити с епоксидна смола. Парчето памучен плат, откъснато, както беше предположила и Сакс, от стара риза, бе без етикет.

Професионалист!

Въжето беше с найлонова оплетка върху седем тънки корди.

Купър въведе данните на въжето в компютъра и само след няколко секунди се обърна към тях и докладва:

— Този тип се продава из цялата страна. Евтино е. По всяка вероятност е платил в брой.

Колко по-добре би било, помисли си Райм, ако този тип бе пазарувал скъпи вещи и бе плащал с кредитната си карта. Така щеше да остави скъпи улики, а кредитната му карта можеше да се проследи.

Сакс подаде малък пластмасов плик на Мел Купър.

— Намерих това близо до куката.

— Какво е? — попита той, като се вгледа в малката прашинка вътре.

— Мисля, че е мъх. Може да е от джоба му. Според мен си е извадил оръжието веднага щом е прескочил перилата.

— Ще изгоря малка част — каза Купър и включи голям апарат в ъгъла на лабораторията.

— А следи? — попита Райм.

— Нищо в градината или по стената, която е прескочил, за да влезе в задния двор. Все пак имаме няколко неща от балкона — пръст от градината, пясък и друга пръст, различна от тази в градината и саксиите. И малко гума — най-вероятно от подметката на обувка. Както и два косъма — черни и къдрави. Без корен.

Това означаваше, че не може да се изследва ДНК — не и без корена на косъма. Все пак имаше голяма вероятност те да са от убиеца. Рон Ларкин беше с напълно посивяла коса, а жена му беше червенокоса.

Мел Купър вдигна поглед от екрана на спектрометъра за газова хроматография. Компютърът беше приключил анализа на мъха.

— Според мен се занимава с бодибилдинг. Дианабол — стероид, използван от атлетите.

— Какъв вид спорт? — попита Райм.

— Не питаш когото трябва, Линкълн. Аз си падам по фокстрот и валс. Но щом той има следи по мъха в джоба си, тогава можем да сме сигурни, че спортува доста сериозно.

— А, имаме и това… — Сакс показа друго найлоново пликче.

На пръв поглед изглеждаше празно. Но с помощта на лупа Купър откри и извади малко кафяво влакно. Той го вдигна, за да го види и Райм.