Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— При това политически деликатно — допълни Райм с известна доза сарказъм в гласа. — В момента с Амелия работим по още няколко случая. Разбираш за какво говоря, нали?

Линкълн Райм захвана внимателно с устни сламката и отпи от силното кафе. Чашата беше закрепена в десния край на челния панел. Отляво имаше микрофон, свързан с гласова разпознавателна система, която от своя страна бе включена към контролен блок, представляващ централната нервна система на спалнята му.

— Както вече казах, положението е напечено — каза Селито, присви устни и погледна Райм в очите.

— Хмм. Още кафе!

Райм също заби поглед в Селито. Детективът, който го измъчваше толкова рано сутринта, оглавяваше екипа за разследване на ключови дела и докато бе шеф на криминалния отдел на Нюйоркското полицейско управление, Райм често работеше с него. На Линкълн му се стори, че старият му приятел изглежда доста изморен и си даде сметка, че Селито със сигурност е станал няколко часа преди него, за да реагира на телефонните обаждания за извършеното убийство. Затова остави Селито да говори.

Детективът обясни, че петдесет и пет годишният филантроп Роналд Ларкин е бил застрелян в спалнята си. Домът му се намирал в другия край на града — в Апър Ийст Сайд. Първите служители, отзовали се на повикването, намерили мъртвото тяло на Ларкин, както и ранената и изпаднала в истерия негова съпруга. Липсвали улики. Нямало и свидетели.

Както федералните агенти, така и големите шефове на нюйоркската полиция желаеха Райм и неговата партньорка Амелия Сакс да се включат в разследването, а Селито да оглави екипа.

Когато случаят беше сериозен, често опираха до Райм, защото, въпреки саможивия си характер, той беше добре известен в средите на криминалистите. Нещо повече — беше истинска легенда. А кметът и полицейските шефове държаха да има арестуван.

— Познаваш ли Ларкин? — попита Селито.

— Бъди така добър да опресниш паметта ми — каза Райм, който не обръщаше внимание на незначителните неща, освен ако не бяха свързани с работата му на криминален консултант.

— Хайде, Линк… Роналд Ларкин. Всички го знаят.

— Лон, колкото по-скоро ми кажеш, толкова по-скоро ще мога да ти откажа.

— В последно време не е в настроение — обясни Том на Селито.

— Аха — кимна детективът. — И това е така през последните двайсет години.

— Напред и нагоре — каза Райм с жизнерадостно нетърпение, отново отпивайки кафе през сламката.

— Роналд Ларкин направи голям удар в енергетиката — тръбопроводи, електричество, вода, геотермални източници… — започна Селито.

— Беше свестен тип — вмъкна Том, докато хранеше Райм с яйца и геврек. — Интересуваше се от околната среда.

— Щастливи времена — отвърна кисело Райм.

Селито също си взе геврече и продължи:

— Миналата година се пенсионира, прехвърли компанията на друг и основа фондация заедно с брат си. Смятали, че е дошло време да извършат своите добри дела в Африка, Азия и Латинска Америка. Ларкин живее в Ел Ей, но с жена си имат имот и тук. Снощи пристигнали със самолет, а тази сутрин, докато били в леглото, някой стрелял през прозореца и го очистил.

— Грабеж?

— Не.

— Сериозно?

Райм остана заинтригуван и се отдръпна бързо от поредното геврече като бебе, което не иска пюрето си от моркови.

— Линкълн! — възмути се Том.

— Ще ям по-късно. А съпругата?

— Била е улучена, но се свлякла от спалнята на пода. Веднага набрала 911. Стрелецът не изчакал, за да си довърши работата.

— И какво е видяла?

— Според мен не много. В момента е в болницата. Успях да разменя само няколко думи с нея. Все още е в истерия. Женени са само от месец.

— О, млада булка… Това, че е била ранена, не означава, че не е наела някой да убие съпруга ѝ и, между другото, лекичко да я нарани.

— Момент, Линк. Не ми е за първи път… Проверих. Няма мотив. Има собствени пари, наследени от татенцето си. Освен това е подписала предбрачен договор. Ако съпругът ѝ почине, тя получава само сто хиляди. Като бонус може да си запази годежния пръстен. Не, Линк, не си струва електрическия стол.

— Значи този господин е сключил такъв договор с жена си? — възхитен възкликна Райм. — Нищо чудно, че е богат. Спомена нещо за деликатна политическа ситуация?

— Така е. Какво имаме? Труп на най-богатия човек в страната, помагал на Третия свят. Къде е този труп? В задния ни двор. Е, кметът не е доволен от този факт. Шефовете също.

— Което значи, че в момента ти си едно нещастно пале — обобщи доволно Линкълн Райм.