Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Което също не беше съвсем вярно.

Когато бащата и дъщерята си отидоха, Райм се обърна към Том:

— След като разтръби колко необременен е графикът на светските ми ангажименти утре, би могъл да си изкупиш греха.

— Какво? — предпазливо попита помощникът му.

— Свали проклетите украшения от стола ми. Чувствам се като Дядо Коледа.

— О! — едва успя да каже Том, но все пак разчисти коледната украса от стола. След това включи радиото и в стаята се разля коледна песен.

Райм кимна към апарата.

— Не сме ли големи късметлии, че коледните празници траят само дванайсет дни? Можеш ли да си представиш какво безконечно пеене щеше да бъде, ако траеха двайсет? — И той запя: — Двайсет обирджии къщите обират, деветнайсет крадци крадат…

Том въздъхна и се обърна към Сакс:

— Единственото, което искам за Коледа, е един хубав заплетен обир на скъпоценности. Още сега. Нещо, което да го накара да млъкне.

— Осемнайсет помощници се оплакват — продължи песничката си Райм. И добави: — Виж какво, Том, независимо от твоето мнение, аз определено съм обзет от празнично настроение.

Докато едрият мъж придържаше вратата отворена, Сюзън Томпсън слезе от колата и пое протегнатата му ръка. От падането си на леда тази сутрин тя все още изпитваше пронизваща болка в рамото и коляното.

— Какъв ден само — каза тя с въздишка.

— Нямам нищо против да ме спират ченгетата — каза Рич през смях. — Макар че можеше да се мине и без вадене на оръжия.

Носейки в една ръка всички чанти с покупки, той ѝ помогна да стигне до входната врата. Двамата предпазливо прекосиха почти десет сантиметровия килим от фин сняг.

— Искаш ли да влезеш? Карли е тук, това е нейната кола. Може да гледаш как ще се просна пред нея и ще се извинявам, че съм постъпила толкова глупаво. Господи, бях сигурна, че съм оставила бележката на масата.

— Мисля да те оставя да си понесеш наказанието сама.

Рич също беше разведен и щеше да прекара Бъдни вечер със синовете си в дома си в Армънк. Сюзън му благодари отново за всичко и се извини още веднъж за стряскащата ситуация с полицията. Този мъж се беше проявил като много свестен тип предвид всичко, което се случи. Но докато вадеше ключовете от дамската си чанта и го гледаше как се отдалечава към колата, тя си помисли, че без съмнение връзката им не вървеше на никъде. Какъв беше проблемът, зачуди се Сюзън. Да, Рич имаше трески за дялане, а тя желаеше да има до себе си джентълмен. Искаше някой, който да бъде мил и да има чувство за хумор. Някой, който да я кара да се смее…

Сюзън му помаха за довиждане, влезе в къщата и затвори вратата зад гърба си.

Слава Богу, Карли се беше заела с украсата, а като допълнение тя долови и мириса на нещо, което се готвеше в кухнята. Нима момичето беше приготвило вечеря? Това си беше прецедент. Сюзън надникна в кабинета и остана смаяна — Карли беше украсила чудесно стаята с гирлянди, панделки и свещи. На масичката за кафе имаше голяма чиния със сирене и бисквитки, купа с ядки и плодове, а до бутилката калифорнийско шампанско стояха две чаши. Момичето беше на деветнайсет, но Сюзън ѝ позволяваше да пийва по малко вино, когато си бяха сами у дома.

— Миличка, толкова е прекрасно!

— Мамо — провикна се Карли, отивайки до входа. — Не те чух да влизаш.

Момичето носеше съд за печене, пълен с горещи хапки. Постави го на масата и прегърна майка си.

Сюзън обгърна момичето с ръце, пренебрегвайки болката от падането същата сутрин. Отново се извини за бележката и за това, че ѝ е причинила толкова тревоги. Карли обаче отхвърли всичко със смях.

— Вярно ли е, че полицаят е в инвалиден стол? — попита Сюзън. — И не може да се движи?

— Той вече не е полицай. Нещо като консултант е. Но, да, парализиран е.

Карли продължи да обяснява за Линкълн Райм и как са ги открили двамата с Рич Мъсгрейв. След това избърса ръце в престилката си и я свали.

— Мамо, искам да ти дам един от подаръците си тази вечер — каза тя.

— Тази вечер? Нова традиция ли поставяме?

— Може и така да е.

— Добре. — Сюзън хвана момичето за ръката. — В такъв случай нека да ти дам първо моя подарък.

Тя взе дамската си чанта от масата и извади малка кадифена кутийка.

— Ето какво взех от сейфа тази сутрин, Карли.

Когато момичето я отвори, очите му се ококориха.

— О, мамо… — успя да възкликне то.

Беше старинен пръстен с диаманти и смарагди.

— Това беше…

— На баба. Годежният ѝ пръстен.

Сюзън кимна.

— Исках да ти подаря нещо специално. Знам, че напоследък ти беше тежко, миличка. Бях твърде заета с работата си. Не бях достатъчно мила към Джейк. И някои от мъжете, с които се срещах… да, знам, че не ти допадаха особено. — Последва шепот през смях: — Разбира се, и на мен самата не ми допадаха особено. Обещавам да не излизам повече с неудачници.