Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Здрасти, Антъни — извика Рич, смеейки се. — Да не си загубил нещо?

Обзета от отчаяние, Сюзън седна на дивана и се разплака.

Бяха завързали ръцете и краката ѝ с коледните панделки, а те щяха да изгорят и да заличат всички улики след пожара. Така ѝ беше обяснил Рич, сякаш бе дърводелец, който съобщава някакъв строителен трик на собственика на дома.

Всичко било планирано преди месеци, самодоволно ѝ бе заявил бившият ѝ съпруг. Веднага щом разбрал, че бащата на Сюзън е починал, започнал да крои планове как да си разчисти сметките с нея — за „непокорството“ ѝ, докато били женени, и за „дебелоочието ѝ“ след развода. Затова наел Рич Мъсгрейв. Неговата задача била съвсем проста — да се вмъкне в живота ѝ и да изчака удобна възможност да я убие.

Рич се беше запознал с нея в един търговски център преди няколко седмици и си бяха паснали от раз. Още след първата им среща Сюзън остана изненадана от факта колко много общи неща имаха те двамата. Но дали наистина беше така? В този момент Сюзън осъзна, че Рич е получавал нужната му информация за нея от Антъни. А защо е участвал Рич ли? О, тя водела динамичен живот и рядко оставала сама. Близо до нея Рич разбрал за почивния ден. След това било лесно — трябвало да ѝ предложи да се срещнат в Джърси, да обиколят търговските центрове, а по-късно да отидат с колата до някакъв крайпътен ресторант. Но никога нямало да стигнат до него — тези мочурища край пътя били идеални за мъртвото ѝ тяло.

Но, дяволите да я вземат, тя паднала сутринта и почти объркала плана им. Все пак двамата с Рич решили, че все още могат да си свършат работата. Дори се получавало още по-добре, защото в крайна сметка се оказало, че Сюзън е оставила бележката и списъка с покупки за дъщеря си на масичката в коридора. Когато я взел от дома ѝ тази сутрин, Рич прибрал бележката и списъка в джоба си, а после ги пъхнал в чантата ѝ — за да бъдат погребани с нея и да не остане никаква следа, водеща към него. Рич се погрижил и за мобилния ѝ телефон — изключил го и всяка възможност за помощ била премахната.

След това се отправили към Джърси.

Но нещата не потръгнали по план. Карли отишла в полицията и за ужас на Антъни полицаите засекли колата на Рич. Бившият ѝ съпруг се обадил на Рич от апартамента на Линкълн Райм, преструвайки се, че разговаря с колега и му съобщил, че ще пропусне фирменото парти. В действителност предупреждавал Рич, че полицията е тръгнала след тях. Сюзън ясно си спомни разговора по телефона — Рич изглеждаше притеснен от чутото. „Какво? Ебаваш се с мен!“ (Да, трески за дялане, беше си помислила тя тогава.) Десет минути по-късно червенокосата полицайка Амелия и щатският полицай ги бяха накарали да отбият встрани.

След този инцидент Рич нямал желание да извърши убийството, но Антъни настоял да продължат. Какви били доводите му? О, само няколко милиона, които Карли щяла да наследи след смъртта на Сюзън. Малък процент от тях бил достатъчен за съгласието на Рич.

— Кучи син! Остави детето на мира! — изкрещя ужасена Сюзън, но Антъни не ѝ обърна никакво внимание. Беше развеселен.

— И какво? Как ти се обади тази кучка? — попита той Рич.

— Предполагам, че е натиснала бутона за повторно избиране. Много хитро от нейна страна.

— Мамка му! — възхити се Антъни.

— Добре че бях последният човек, на когото е звъняла. А не „Пица Хът“, например.

— Добро хрумване — обърна се Антъни към Сюзън. — Но Рич така или иначе щеше да се върне, скъпа. Трябваше да паркира в горния край на улицата и да наблюдава къщата, за да сме сигурни, че Карли ще си тръгне.

— Моля ви… не го правете.

Антъни отвори керосина и започна спокойно да разлива течността по дивана.

— Не, не, не… — изхлипа тя.

Той се отдръпна назад, наслаждавайки се на ужаса ѝ.

През сълзите от обзелата я паника, Сюзън ясно видя как Рич Мъсгрейв се намръщи.

— Не може да го направиш, човече — каза той на Антъни, вторачен в разплаканото лице на Сюзън.

Антъни вдигна очи и също се намръщи. Да не би приятелят му да изпитваше угризения на съвестта?

Моля те, помогни ми, безмълвно умоляваше тя Рич.

— Какво искаш да кажеш? — попита Антъни.

— Не може да изгориш някого жив. Това е доста жестоко… Първо трябва да я убием.

Сюзън простена.

— Но полицията ще разбере, че не е било нещастен случай.

— Не, не, аз просто ще… — Той опря ръка върху собственото си гърло. — Нали се сещаш. След пожара няма да има улики, че е била удушена.

Антъни сви рамене.

— Добре, приятелю. Действай — и кимна към Рич, който застана зад нея, докато Антъни разля останалата течност.