Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Детектив Сакс?

— Тук съм. Продължавайте.

— Вие ли сте зад мен в това червено бижу на колела?

— Именно.

— Как искате да процедирате?

— Кой кара? Мъжът или жената?

— Мъжът.

Сакс се замисли за момент.

— Нека да изглежда като рутинна пътна проверка. За изправност на светлините или нещо подобно. След като спре на банкета, аз ще изляза отпред и ще го приклещя. Ти се заеми с пасажерското място, а аз ще измъкна шофьора. Не знаем дали е въоръжен или не. Но има голяма вероятност това да е отвличане, затова допускам, че има оръжие.

— Разбрано, детектив.

— Добре. Да се залавяме.

Полицейският автомобил се отдръпна. Сакс се опита да погледне през задното стъкло. Не можа да види нищо през снега. Бургундовият автомобил се спусна по склона и бавно спря на червения светофар. Когато светна зелено, пое напред през лапавицата и снега.

Гласът на полицая изпука в ухото ѝ.

— Детектив Сакс, готова ли сте?

— Да. Да го пипнем.

Полицейската лампа на служебния форд „Краун Виктория“ засвятка и той включи сирената. Шофьорът на малибуто вдигна очи към огледалото за обратно виждане и автомобилът моментално отби. От лявата страна се виждаха мрачни градски къщи, а от дясната — обрасли с тръстика блата.

Сакс натисна газта и заби спирачки пред малибуто, блокирайки пътя му. За миг изскочи отвън, изваждайки своя пистолет „Глок“ и бързо се затича към колата.

Четиридесет минути по-късно Амелия Сакс влезе в градската къща на Райм.

— Колко зле беше? — попита Райм.

— Доста зле. — Тя си наля голям скоч и бързо пресуши наполовина съдържанието на чашата. Нетипично за нея — по принцип Амелия Сакс отпиваше на малки глътки.

— Доста зле — повтори тя.

Сакс обаче нямаше предвид някаква кървава престрелка в Джърси, а неловкото чувство от това, което бяха направили.

— Разкажи ми.

Още докато бяха спрели край шосето, Сакс се беше обадила, за да уведоми Райм, Карли и Антъни Далтън, че със Сюзън всичко е наред. Тогава Сакс не беше имала възможност да навлиза в подробности. Сега обясни:

— Онзи тип в колата беше мъжът, с когото се е виждала през последните няколко седмици. — Тя хвърли поглед към Карли и продължи. — Рич Мъсгрейв, същият, за когото спомена. Колата е негова. Обадил ѝ се тази сутрин. Възнамерявали да пазаруват по търговските центрове в Джърси. Само че тази сутрин, когато излязла да вземе вестника, Сюзън се подхлъзнала на леда.

— Пътеката пред къщата е като скиписта — съгласи се Далтън.

Карли трепна.

— Мама винаги е казвала, че откакто се помни, е непохватна.

Сакс продължи:

— Ударила си коляното и не искала да шофира. Затова отново се обадила на Рич и го помолила да я вземе от къщи. Отпечатъкът в снега, където си мислех, че някой е стоял и е надничал през прозореца… Именно там е паднала.

— Затова се е движил толкова плътно до нея — замислено добави Райм. — Помагал ѝ е да върви.

Сакс кимна.

— Колкото до банката — и там няма никаква мистерия. Наистина ѝ е трябвало нещо от сейфа. А хилядата долара са били за коледни покупки.

Карли сбърчи чело.

— Но тя знаеше, че ще се отбия. Защо не ми се обади?

— Написала ти е бележка.

— Бележка ли?

— Пишело, че няма да си е вкъщи през целия ден, но ще се прибере към шест.

— Не може да бъде!… Но аз изобщо не съм я видяла.

— Защото — обясни Сакс — била много стресната от падането и забравила да я остави на масичката в коридора, както възнамерявала. Откри я в чантата си, когато ѝ казах, че не е била на масата. И не си е била включила мобилния телефон.

Далтън се разсмя.

— Цялата работа е едно недоразумение. — Той обгърна с ръка раменете на дъщеря си.

Лицето на Карли отново пламна и тя каза:

— Ужасно, наистина ужасно съжалявам, че се паникьосах така. Трябваше да се досетя, че може да има разумно обяснение.

— Тъкмо затова сме тук — каза Сакс.

Което не беше съвсем вярно, помисли си горчиво Райм. Никое добро дело…

Докато си обличаше палтото, Карли покани Райм, Сакс и Том на коледното парти на другия ден следобед в дома на майка си.

— Това е най-малкото, което можем да направим — каза тя.

— Сигурен съм, че за Том и Амелия ще бъде истинско удоволствие да дойдат — бързо каза Райм. — Колкото до мен, за съжаление, мисля, че имам планове. — Коктейлите го отегчаваха.

— Не — каза Том. — Нямаш никакви планове.

— Не, никакви планове — добави и Сакс.

Райм навъсено ги погледна.

— Струва ми се, че си знам графика по-добре от който и да било друг.