Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— За да подпомагате местната малцинствена общност в Сен Тропе, предполагам — каза Ву.

Хартман се усмихна, след това се обърна към вратата.

— Господин Хартман — каза Трибоу. — Само още нещо.

Убиецът се обърна.

— Какво?

Трибоу кимна към детектив Дик Мойър, който пристъпи напред, спря се и втренчи студено очи в Хартман.

— Желаете ли нещо, полицай? — попита убиецът.

Мойър грубо сграбчи Хартман и му сложи белезници.

— Ей, какво правите, по дяволите?

Абрего и двама от телохранителите на Хартман пристъпиха напред, но в този момент няколко други полицаи се изправиха до Трибоу и Мойър.

Адвокатът на Хартман си проправи път до предните редици на тълпата.

— Какво става тук?

Мойър не му обърна никакво внимание и каза:

— Реймънд Хартман, арестувам ви за нарушение по щатския наказателен кодекс, параграф осемнайсет, точка три едно Б. Имате правото да мълчите и право на адвокат. — Той продължи да чете правата с твърде монотонен глас, предвид суматохата, която цареше наоколо.

Хартман изсъска на адвоката си:

— Защо, по дяволите, го оставяш да върши това? Направи нещо!

Подобно отношение към адвокат беше недопустимо, но в този момент той не му обърна внимание.

— Клиентът ми беше оправдан по всички обвинения, господа.

— Всъщност не по всички обвинения — каза Трибоу. — Имаше едно, което не повдигнах срещу него. Параграф осемнайсет, точка три едно.

— Какво, по дяволите, е това? — изрева Хартман.

Адвокатът му поклати глава.

— Не знам.

— Не си адвокат, а един никаквец! Как така не знаеш?

— Това е закон, според който носенето на оръжие в обсег от сто метра от сградата на училище е углавно престъпление — каза Трибоу. — Това важи и за неделните училища. — После добави със скромна усмивка: — Самият аз сътрудничих на щатското законодателство за прокарването на този параграф.

— О, не — промърмори адвокатът от защитата.

Хартман се намръщи и каза заплашително:

— Не може да го направите. Твърде късно е. Процесът приключи.

— Може, Рей — каза адвокатът. — Това е различно обвинение.

— Не може да го докаже — изсъска Хартман. — Никой не е видял да съм с оръжие. Нямаше никакви свидетели.

— В интерес на истината трябва да отбележа, че има един свидетел. А него не можете да подкупите или да го заплашите.

— Кой е той?

— Вие самият.

Трибоу отиде до компютъра, на който Чък Ву бе записал голяма част от показанията и зачете:

— „Не, нямаше да ми стигне времето да се прибера у дома след църква и да взема играта. Службата свърши на обяд. Отидох в «Старбъкс» след около десет минути. Казах ви, къщата ми е само на двайсет минути път от църквата. Може да проверите. Отидох направо от «Свети Антъни» в «Старбъкс».“

— Какво общо има всичко това? Какво общо има проклетата игра?

— Играта не е от значение — обясни Трибоу. — Същественото е, че казахте, че не сте имал време да се отбиете вкъщи между напускането на църквата и пристигането ви в „Старбъкс“. Това означава, че оръжието трябва да е било у вас в църквата. А тя е непосредствено до неделното училище. — Прокурорът обобщи: — Признахте под клетва, че сте нарушил параграф осемнайсет, точка три едно. Записът на този компютър ще се използва като веществено доказателство при следващия процес. А това на практика означава автоматично постановяване за виновен.

— Добре, добре — каза Хартман. — Ще си платя глобата. Трябва да се разкарам от тук. Ще платя веднага.

Трибоу погледна към адвоката от защитата.

— Няма ли да му кажете останалата част от параграф осемнайсет, точка три едно?

Адвокатът поклати глава.

— Това е углавно престъпление с ефективен срок на излежаване, Рей.

— Какво, по дяволите, е това?

— Наказва се със задължително излежаване на присъдата. Минимум шест месеца, максимум пет години.

— Какво? — в очите на убиеца блесна ужас. — Но аз не мога да отида в затвора. — Той се обърна към адвоката си и го сграбчи за ръката. — Казах ти го. Там ще ме убият. Не мога! Направи нещо! Изработи си проклетия хонорар, мързеливо копеле такова!

Адвокатът отблъсна ръката му.

— Знаеш ли какво, Рей? Защо не разкажеш историята си на новия си адвокат. А аз ще си потърся клиенти от по-висока класа. — Мъжът се обърна и излезе през въртящата се врата.

— Чакай!

Детективът и още двама полицаи отведоха Хартман, който крещеше в знак на негодувание.

След няколко поздравления от страна на полицаите и зрителите в залата, Трибоу и екипът му се върнаха на прокурорското място и започнаха да подреждат документите, няколкото томчета юридическа литература и компютрите. Трябваше да се опакова огромен масив от материали. Правото в крайна сметка не е нищо повече от думи.