Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Моля?

— Гирляндата на облегалката на стола ви.

Райм извърна глава, но не успя да види нищо.

— Там има гирлянда? — попита той Селито.

— Да, не знаеше ли? И червена панделка.

— Господи! Това трябва да е дело на помощника ми — измърмори ядосано Райм. — Но съвсем скоро може да стане бивш помощник, ако се опита да направи още нещо подобно.

— Не бих безпокоила господин Селито, нито пък вас, ако… — прекъсна го Карли. — Не бих безпокоила никого, но е толкова странно мама да изчезне ей така. Никога не го е правила.

— В деветдесет и девет процента от случаите всичко се дължи на някакво недоразумение — отбеляза Райм. — Затова нека да изключим думата „престъпление“. Все пак са изминали само четири часа, нали? — Той отново хвърли поглед към Селито. — За мен това все още не с „случай“.

— Не и когато се отнася за мама — уверено каза момичето. — Ако не друго, на нея може да се разчита.

— Хм. — Райм притвори очи и изстреля първия си въпрос:

— Кога разговаря с нея за последен път?

— Около осем часа снощи, струва ми се. Щеше да прави тържество на следващия ден и затова съставихме план. Аз трябваше да се отбия тази сутрин, а тя да ми даде списък за пазаруване и пари. Двамата с Джейк, приятеля ми, щяхме да отидем да напазаруваме и да се помотаем.

— Може би не е успяла да се свърже с теб по мобилния? — предположи Райм. — Къде беше приятелят ти? Възможно ли е да е оставила съобщение у тях?

— На Джейк? Не, не. Докато идвах насам, говорих с него.

— Карл и се усмихна унило. — Тя харесва Джейк, но нали разбирате…

Младото момиче започна да си играе нервно е дългата си коса — усукваше я бързо между пръстите си.

— За тях двамата е трудно да се каже, че са най-добрите приятели. Той е… — Карли явно реши да не навлиза в подробности и преглътна факта, че майка ѝ не го одобрява.

— Както и да е, тя не би се обадила у тях. Баща му е… особен.

— И днес си е взела почивен ден?

— Точно така.

Вратата се отвори и по шумоленето от пазарски торбички Райм отгатна, че новодошлите са Амелия Сакс и Том.

Висока жена, облечена с дънки и късо кожено яке прекрачи прага. Червената ѝ коса и раменете ѝ бяха обсипани със сняг. Тя се усмихна на Райм и Селито.

— Весела Коледа и каквото там още се казва! — каза тя отривисто.

Том пое по коридора с чантите.

— А, Сакс, ела тук. Както изглежда детектив Селито е решил да се възползва от услугите ни. Амелия Сакс, Карли Томпсън — представи ги една на друга Райм.

Двете жени се поздравиха.

— Искаш ли курабийка? — попита Селито.

Карли отказа. Сакс също поклати глава.

— Сам ги украсих, Лон — обади се Том. — Е, знам, че Дядо Коледа изглежда почти като Борис Карлоф 7 7 Борис Карлоф (1887-1969) — псевдоним на английски киноактьор, известен с ролите си във филми на ужасите и най-вече на чудовището от „Франкенщайн“ — бел.пр. , но като за първи опит не е лошо, нали?

Той застана на вратата, представи се на Карли и след това се запъти към кухнята, откъдето Райм се досети, че скоро щяха да се появят освежителните напитки. За разлика от Райм, помощникът му обичаше празниците, може би защото те му предоставяха допълнителна възможност да играе ролята на домакин.

Докато Сакс свали якето си и го закачи, Райм обясни каква е ситуацията и какво им беше разказало досега момичето.

Полицайката кимна разбиращо и също като колегите си отбеляза, че няма повод за тревога щом нямат връзка с „изчезналия“ от четири-пет часа. Но допълни, че ще се радват да помогнат на приятел на Лон и Рейчъл.

— Наистина е така — каза Райм с ирония, която убягна на всички, освен на Сакс.

Никое добро дело не остава безнаказано…

— Пристигнах около осем и трийсет тази сутрин — продължи Карли. — Мама не си беше вкъщи. Колата беше в гаража. Проверих у всички съседи. Никъде я нямаше и никой не я беше виждал.

— Възможно ли е да е излязла още предната вечер? — попита Селито.

— Не — поклати глава Карли. — Беше правила кафе тази сутрин. Кафеварката все още беше топла.

— Може би е изникнал проблем в офиса ѝ, тя не е искала да шофира до спирката и затова е хванала такси — предположи Райм.

Карли сви рамене.

— Възможно е. Не се бях сетила за това. Мама се занимава с връзки с обществеността и напрежението в работата ѝ е много голямо. Работи за една от онези големи интернет компании, които банкрутираха… Но не знам. Не говорехме много на тази тема.

Селито веднага се свърза с един от младите си помощници, който трябваше да провери всички таксиметрови фирми в и около Глен Холоу. Не, не беше изпращано такси до къщата тази сутрин. Също така позвъниха и във фирмата на Сюзан, за да проверят дали е идвала, но никой не я беше виждал и офисът ѝ беше заключен.