Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Точно тогава, както беше предрекъл Райм, неговият строен помощник, облечен с бяла риза и коледна вратовръзка „Джери Гарсия“, внесе голям поднос с кафе, чай и огромна чиния сладкиши и курабийки.

— Хм, искаш да кажеш, че няма смокинов пудинг? — попита Райм саркастично.

— През последните няколко дни майка ти беше ли тъжна или потисната? — обърна се Сакс към Карли.

След като помисли около минута, младото момиче каза:

— Дядо ми, нейният баща, почина миналия февруари. Дядо беше страхотен човек и известно време мама направо беше смазана. Но някъде през лятото успя да го преодолее. Купи тази невероятна къща и докато я подреждаше, много се забавляваше.

— Какво можеш да ни разкажеш за останалите хора в живота ѝ — приятели, интимни приятели?

— Има някои добри приятели, определено.

— Имена, телефонни номера?

Момичето отново замлъкна.

— Знам някои имена. Но не и точно къде живеят. Нито пък телефонни номера.

— Някой, с когото е имала романтична връзка?

— Скъса с един човек преди около месец.

— Дали този мъж е бил проблем за нея, какво ще кажеш? Ако е бил разстроен от раздялата… дали не я е преследвал?

— Не, мисля, че самият той пожела да стане така — отвърна момичето. — Живее в Лос Анджелис или Сиатъл, или някъде другаде на запад. Така че не беше… нали разбирате, кой знае колко сериозно. От около две седмици започна да се вижда с друг мъж. — Карли отмести погледа си от Сакс към пода. — Работата е там, че обичам мама. Но не сме съвсем близки. Нашите се разведоха преди седем-осем години и това някак промени много неща… Съжалявам, не зная повече за нея.

Аха, прекрасното сплотено семейство, помисли си Райм цинично. Именно то превръщаше психиатрите от Парк авеню в милионери и създаваше работа на полицейските управления по целия свят да се отзовават на обаждания по всяко време на денонощието.

— Справяш се чудесно — окуражи я Сакс. — А къде е баща ти?

— Живее в града. В централната част.

— Често ли се виждат с майка ти?

— Вече не. Той искаше да се съберат отново, но мама се държеше хладно и мисля, че той се отказа.

— А ти виждаш ли се често с него?

— Да, аз да. Но той пътува много, фирмата му внася разни неща и той пътува в чужбина, за да се среща с доставчиците си.

— А сега в града ли е?

— Да. Ще се срещна с него на Коледа, след тържеството на мама.

— Не е лошо да му се обадим. Да проверим дали не се е чувал с нея — каза Сакс.

Райм кимна и Карли им даде номера на баща си.

— Аз ще се свържа с него… — каза Райм. — А ти, Сакс, отиваш с Карли в къщата на Сюзън. Побързайте.

— Разбира се, Райм. Но защо да бързаме толкова?

Линкълн Райм хвърли поглед през прозореца, сякаш отговорът се рееше точно пред очите им.

Сакс поклати глава озадачена. Райм често ставаше раздразнителен, че хората не схващаха толкова бързо, колкото него.

— Защото снегът би могъл да ни каже нещо повече за случилото се там тази сутрин. — И както често обичаше да прави, постави драматичен завършек: — Но ако продължава да трупа така, историята ще бъде заличена.

Половин час по-късно Амелия Сакс спря на тиха, обградена от двете страни с дървета улица в Глен Холоу, Лонг Айлънд, и паркира червеното си камаро през три къщи от дома на Сюзън Томпсън.

— Не е тук. Ей там е — посочи Карли.

— Тук е по-добре — каза Сакс.

Райм я беше научил, че пътищата до и от местопрестъплението сами по себе си могат да бъдат място на престъпление и да дадат ценна информация. Затова тя винаги беше нащрек да не оскверни мястото на престъплението.

Когато забеляза, че колата все още е в гаража, по лицето на Карли пробяга гримаса.

— Все се надявах… — въздъхна тя.

Сакс се вгледа в лицето на момичето и съзря неподправената ѝ тревога. Разбираше ги много добре: майка и дъщеря имаха трудни взаимоотношения, това беше очевидно. Но човек никога не скъсва напълно връзките с родителите си — невъзможно е — и нищо друго не отключва безпокойството така, както изчезването на майката.

— Ще я открием — прошепна Сакс.

Карли направи неуспешен опит да се усмихне и придърпа якето още по-плътно около тялото си. Беше стилно и скъпо, но безполезно срещу студа. Известно време Сакс беше работила като модел, но когато не беше на подиума или на снимки, се обличаше като обикновен човек. По дяволите модата.

Сакс огледа къщата — нова двуетажна сграда с пристройки в колониален стил, разположена върху малък, но добре поддържан парцел. Позвъни на Райм. При нормални обстоятелства щяха да прехвърлят обаждането ѝ към него по нейната моторола, но тъй като разследването все пак беше неофициално, тя използва устройството, което беше закопчано на колана ѝ няколко сантиметра под автоматичния пистолет „Глок“.