Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

И че е виновен по убийство от първа степен.

Но когато отвори очи и огледа лицата на Адел Виамонт и Чък Ву, по обезсърченото им изражение разбра, че съществува и друга възможност — справедливостта в този процес да не възтържествува.

— Добре — каза Виамонт, — няма да спечелим по предумишлено убийство. Но да не забравяме, че разполагаме с още две възможности. Дори присъда в непредумишлено убийство е добър изход.

„Трябва ли?“ , помисли си Трибоу. Не смяташе, че подобна дума някога изобщо е могла да се приложи спрямо решението на съдебните заседатели, защото защитата беше представила случаят като смърт поради злополука.

— Да не забравяме и чудесата — каза Ву с младежки ентусиазъм.

В този миг мобилният телефон на Трибоу иззвъня. Беше разсилният с новината, че съдът отново се свиква.

— Съдебните заседатели са взели доста бързо решението си — отбеляза Ву. — Това добро ли е или лошо?

Трибоу допи кафето си.

— Да вървим и ще разберем.

— Дами и господа съдебни заседатели, достигнахте ли до решение за присъда?

— Да, Ваша чест.

Старши съдебният заседател, мъж на средна възраст с карирана риза и тъмен памучен панталон, подаде лист хартия на пристава, който го връчи на съдията.

Трибоу не откъсваше очи от очите на Хартман, но убиецът седеше облегнат във въртящия се стол със спокойно изражение. Почисти нокътя си с кламер. Дори и да беше разтревожен за изхода на процеса, не го показваше.

Съдията безмълвно прочете написаното на листа и огледа съдебните заседатели.

Трибоу се опита да отгатне решението по изражението на съдията, но не успя.

— Подсъдимият да се изправи.

Хартман и адвокатът му станаха.

Съдията подаде листа на разсилния, който зачете:

— По делото Народът срещу Реймънд К. Хартман. По първото обвинение — убийство от първа степен, съдебните заседатели намират подсъдимия за невинен. По второто обвинение — убийство от втора степен, съдебните заседатели намират подсъдимия за невинен. По третото обвинение — непредумишлено убийство, съдебните заседатели намират подсъдимия за невинен.

За миг в залата настъпи пълна тишина, нарушена само от шепота на Хартман: „Да!“, придружен от победоносно вдигане на юмрук във въздуха.

Съдията, явно отвратѐн от присъдата, удари с чукчето и каза:

— Без подобни жестове, господин Хартман. — След това рязко добави: — Обърнете се към разсилния, за да си получите обратно паспорта и гаранцията. Надявам се, че ако отново повдигнат обвинения срещу вас, ще се явите в моята съдебна зала. — Последва още един гневен удар с чукчето. — Съдът се разпуска.

В съдебната зала едновременно избухнаха стотици разговори. Във въздуха се чувстваше нескрит гняв и неодобрение.

Хартман игнорира всички забележки и яростни погледи и стисна ръцете на адвокатите си. Няколко от най-близките му приятели отидоха при него и го запрегръщаха. Трибоу ясно забеляза как Хартман и Абрего, който беше припявал псалми в негова защита, си размениха усмивки. Трибоу, Виамонт и Ву официално си стиснаха ръце такава беше традицията на прокурора след произнасяне на присъдата, била тя добра или лоша. След това Трибоу отиде при Кармен Валдес, която се беше свила на пейката и тихо плачеше. Областният прокурор я прегърна.

— Съжалявам — каза той.

— Направихте всичко по силите си — отвърна жената и кимна към Хартман. — Предполагам, че такива хора… много лоши хора… не играят по правилата. И тогава няма какво да направите. Понякога се знае, че те ще спечелят.

— Следващият път — каза Трибоу.

— Следващият път — прошепна тя цинично.

Когато прокурорът видя, че Хартман се отправя към предната врата на съдебната зала, се обърна и прошепна няколко думи на детектив Мойър, който избърза и пресече пътя му.

— Само за секунда, Хартман — каза Трибоу.

— Добър опит, прокуроре — каза мъжът, който явно не се вместваше в рамките на общоприетото. Замълча за миг и продължи: — Жалко, че не ме послушахте. Казах ви, че ще загубите.

Един от адвокатите му подаде плик. Хартман го отвори и извади паспорта си.

— Сигурно ви е струвало доста, за да подкупите свидетелите — дружелюбно каза Трибоу.

— О, не бих направил подобно нещо — намръщи се Хартман. — Това е престъпление. И вие би трябвало много добре да го знаете.

Виамонт насочи пръст към него и каза:

— Все някъде ще се препънете и ние ще сме там, когато това се случи.

— Не и освен ако не се преместите в Южна Франция — спокойно ѝ отвърна Хартман. — Заминавам следващата седмица. Каня ви на гости.