Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Продължавайте, сър. Какво се случи след това?

— След това господин Хартман видя Валдес пред магазина му, стана от масата и отиде при него.

— И после?

— Рей махна на Валдес и му каза „Здрасти“ или нещо такова. Не си спомням точно. Нещо приятелско като „Как я караш?“. И се опита да му подаде торбичката с подаръка, но Валдес я отблъсна и започна да му крещи.

— Знаете ли какво точно крещяха?

— Валдес говореше какви ли не безумни неща. „Знам, че от пет години се срещаш с жена ми“. Което беше налудничаво, защото Валдес се премести тук едва миналата година.

— Не! — извика вдовицата. — Всичко това е лъжа!

Съдията удари с чукчето, макар и с известна вялост, което предполагаше, че съчувства на жената.

Трибоу въздъхна от отвращение. Тук защитата беше представила мотив, с който намекваше, че Валдес, а не Хартман е бил нападателят в схватката същия ден.

— Убеден съм, че не беше истина — каза свидетелят на адвоката от защитата. — Господин Хартман никога не би направил подобно нещо. Той беше много религиозен.

Вече втора препоръка за архангел Реймънд К. Хартман, отбеляза Трибоу.

След това съдията попита:

— А вие видяхте ли какво се случи след това?

— Всичко ми беше като в мъгла, но видях как Валдес сграбчи нещо — метална тръба или парче дърво — и замахна с него към господин Хартман. Той се опита да се отдръпне, но нямаше къде да отиде — бяха в една тясна уличка. Накрая изглеждаше, че Валдес всеки момент ще пръсне главата на господин Хартман. Тогава той извади оръжието си. Искаше само да сплаши Валдес…

— Възразявам. Свидетелят не може да знае какви са били намеренията на подсъдимия.

— С какво впечатление останахте, господин Аберго, за намеренията на господин Хартман?

— Изглеждаше , че само иска да сплаши Валдес. Валдес замахна още няколко пъти към него с тръбата, но господин Хартман така и не стреля. Тогава Валдес го сграбчи за ръката и двамата започнаха да се борят за оръжието. Господин Хартман викаше на хората да залегнат и крещеше на Валдес: „Пуснѝ! Пуснѝ! Някой ще пострада.“

Което съвсем не беше белег за безразсъдното поведение или състоянието на афект, които Трибоу трябваше да покаже при доказването на обвинението за непредумишлено убийство.

— Господин Хартман беше много смел. Искам да кажа, че все пак можеше да избяга и да се спаси, но се тревожеше за очевидците. Такъв си беше, винаги се тревожеше за другите — особено за децата.

Трибоу се зачуди кой точно беше написал сценария. Може би самият Хартман, предположи той.

— След това се наведох, защото си помислих, че ако Валдес Се добере до оръжието, ще започне да стреля като обезумял. Уплаших се. Чух изстрел и когато станах от земята, видях, че Валдес е мъртъв.

— Какво правеше подсъдимият?

— Беше коленичил и се опитваше да помогне на Валдес. Спираше кръвта, така изглеждаше, и викаше за помощ. Беше много потресен.

— Нямам повече въпроси.

При кръстосания разпит Трибоу отново се опита да намери пукнатини в показанията на Аберго, но тъй като бяха хитро скроени („Всичко ми беше като в мъгла…“, „Не съм сигурен…“, „Такива слухове се носеха…“) нямаше нищо конкретно, с което да дискредитира свидетеля. Все пак прокурорът пося семенцата на съмнението в главите на съдебните заседатели, като попита няколко пъти дали Хартман е платил по някакъв начин на свидетеля и дали е заплашвал него или семейството му. Но мъжът, разбира се, отрече.

След това защитата призова лекар, чиито показния бяха кратки и ясни.

— Докторе, докладът на съдебния лекар показва, че жертвата е застреляна с един изстрел в страничната част на главата. Вече чухте показанията на основния свидетел, че двамата мъже са се борили лице в лице един срещу друг. Как може да бъде застреляна жертвата при това положение?

— Много просто. Изстрел в страничната част на главата би бил възможен, ако господин Валдес извърне глава от оръжието, докато упражнява натиск върху спусъка, надявайки се да уцели господин Хартман.

— Следователно вие твърдите, че господин Валдес сам се е застрелял.

— Възразявам — намеси се Трибоу.

— Приема се.

— От вашите думи разбирам, че е възможно господин Валдес да е извърнал глава, докато самият той е дръпнал спусъка на оръжието и това е довело до собствената му смърт, така ли? — попита адвокатът.

— Точно така.

— Нямам повече въпроси.

Трибоу попита лекаря как така съдебният лекар не е открил следи от барут по ръцете на Валдес, каквито щяха да бъдат налице, ако той сам е произвел изстрел, докато по ръцете на господин Хартман е имало такива следи.