Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Този път ще загубите…

Дани Трибоу преставаше да мечтае и се връщаше към делото.

Докато учеше в правния колеж, Трибоу се бе надявал на шанса да практикува професията си в готическа съдебна зала, изпълнена с портрети на непреклонни възрастни съдии, ламперия от тъмно дърво и мирис на мрачна справедливост.

Мястото, където упражняваше занаята си обаче, беше ярко осветена зала с нисък таван, препълнена с мебели от светла дървесина, бежови завеси, грозен зелен линолеум и приличаше повече на гимназиална класна стая, отколкото на съдебна зала.

На сутринта на процеса, точно в девет часа, прокурор Трибоу зае мястото си, а от двете му страни застанаха Адел Виамонт — облечена с най-тъмния си костюм, най-бялата си блуза и най-твърдото изражение на лицето си — и Чък Ву, който подготвяше за работа очукания си лаптоп. Около тях бяха подредени стотици документи, веществени доказателства и правни справочници.

От другата страна на пътеката Рей Хартман седеше на своето място. Заобикаляха го четирима скъпоплатени партньори от правната фирма, която беше наел, двама съдружници и цели четири лаптопа.

Неравното съотношение на силите обаче не тревожеше Трибоу ни най-малко. Той вярваше, че е дошъл на този свят, за да въздава справедливост спрямо хората, които вършеха незаконни деяния. Да, някои от тях винаги щяха да бъдат по-богати и щяха да разполагат с по-добри възможности, но такива бяха правилата на играта и Трибоу, като всеки успешен прокурор, ги приемаше. Само слабите и некомпетентни областни прокурори хленчеха срещу несправедливостта на системата.

Забеляза, че Рей Хартман го наблюдава, изричайки безгласно някакви думи. Районният прокурор не можа да разгадае какви бяха те и само тихо се изкашля.

Но Виамонт му преведе:

— Той каза „Ще загубите“.

Трибоу се засмя. Погледна зад гърба си, за да се увери, че залата е пълна и кимна на детектив Дик Мойър, който от години преследваше Хартман. Последва още едно кимване и бегла усмивка, отправени към Кармен Валдес, вдовицата на жертвата. Тя му върна погледа с мълчалив, отчаян вопъл да възмезди този ужа̀сен човек.

„Ще направя всичко по силите си“, отвърна той също така мълчешком.

След това разсилният влезе и извика:

— Внимание, съдът влиза в заседание. Всички заинтересовани страни да пристъпят напред и да бъдат изслушани.

Както винаги досега при тези думи Трибоу потръпна — приемаше ги едва ли не като заклинание, което спуска завеса над реалността и въвежда всички присъстващи в тържествения и загадъчен свят на наказателното право.

Нужната процедура беше извършена и брадатият съдия кимна на Трибоу да започне.

Прокурорът се изправи и произнесе встъпителното си изявление, което беше много кратко. Дани Трибоу вярваше, че лесковата пръчка, която най-ясно насочва към справедливостта в наказателното дело, не се състои в реториката, а в истината, разкрита посредством фактите, които ще представиш на съдебните заседатели.

Затова през следващите два дни той представи свидетел след свидетел, веществени доказателства, таблици и графики.

„Занимавам се професионално с балистични експертизи от двайсет и две години… Извърших три анализа на куршумите, извадени от оръжието на подсъдимия и мога да заявя без всякакво съмнение, че куршумът, с който е убита жертвата, е изстрелян от пистолета на подсъдимия…“

„Продадох това оръжие на мъжа, който седи тук — подсъдимият, Рей Хартман…“

„Жертвата, господин Валдес, е подал оплакване в полицията, че подсъдимият го е изнудвал… Да, това е копие от жалбата…“

„От седем години съм служител в полицията. Бях сред първите, които отидоха на местопрестъплението и аз иззех същото оръжие от това лице, подсъдимия Рей Хартман…“

„Открихме следи от барут върху ръката на подсъдимия Рей Хартман. Количеството и естеството на този прах съответства на характеристиките на следите, които бихме открили върху ръцете на което и да е било лице, произвело пистолетен изстрел по времето, когато е била застреляна жертвата…“

„Жертвата е убита с един изстрел в слепоочието…“ „Да, видях подсъдимия в деня на убийството. Вървеше по улицата до магазина на господин Валдес и го чух да спира и пита няколко души къде може да го намери…“ „Точно така, сър. Видях подсъдимия в деня, когато беше убит господин Валдес. Господин Хартман разпитваше къде може да открие господин Валдес. Палтото му беше разкопчано и видях, че носи оръжие…“