Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Залавянето на Рей Хартман не беше нищо повече от поредната тухла в стената на закона и реда, на които Трибоу беше изцяло отдаден.

Но присъдата на точно този човек беше много важна. В различни етапи от живота си Хартман беше подлаган на терапия по препоръка на съда и макар винаги да се бе измъквал с диагноза за вменяемост, лекарите бяха заключили, че е близо до състоянието на социопат, тоест индивид, за когото човешкият живот е лишен от стойност. А това със сигурност се отразяваше на начина му на действие. Той беше насилник и бандит от ниско ниво: продаваше свидетелства за американско поданство и впоследствие изнудваше имигранти като Хосе Валдес. Поради тази причина Хартман беше в състояние да застави или убие всеки, който заплашваше да свидетелства срещу него. Никой не беше в безопасност.

— Хартман има пари в Европа — каза Трибоу на ченгето. — Между другото, кой го наблюдава, за да сме сигурни, че няма да се отправи към плажа?

Преди този разговор заподозреният беше освободен срещу гаранция от два милиона долара. Но Трибоу си спомни самоуверения поглед на убиеца, както и думите му „Ще загубите“. В този момент се зачуди дали Хартман не беше изпратил подсъзнателно послание, че възнамерява наказанието му да остане с платената вече гаранция.

Докато си вземаше от курабийките, с които жената на Трибоу беше изпратила съпруга си на работа, детектив Мойър каза:

— Не бива да се тревожим. Хартман си има такива бавачки, че не е за вярване. Две, на пълен работен ден. Само да пресече границата на окръга или да отиде на някое летище и бум, ще се оборудва с белезници. Тези с овесените ядки са ми любими. Ще ми дадеш ли рецептата? — Той отново се прозина.

— Ти не готвиш — отбеляза Трибоу. — Какво ще кажеш Кони да ти приготви една кутия? Така няма да се мъчиш.

— Идеята ти не е лоша.

Ченгето стана и бавно напусна кабинета — трябваше да търси престъпници, които да арестува или пък да намери време, за да поспи.

Чък придружи Виамонт до нейния кабинет, където двамата щяха да прекарат вечерта в подготовка на въпроси за предварителния разпит, както и избора на съдебни заседатели.

Самият Трибоу се зае с обвинителния акт и продължи да планира развоя на процеса. Внимателно бе изучил фактите около убийството на Валдес и реши да повдигне три обвинения срещу Хартман. Гръбнакът на случая — присъдата, която Трибоу желаеше най-силно, беше убийство от първа степен. Това означаваше предумишлено убийство и ако признаеха Хартмат за виновен, то той можеше да получи смъртна присъда — наказание, което Трибоу възнамеряваше да препоръча на съда. Но този случай беше трудно доказуем. Щатът трябваше да установи вън от всякакво основателно съмнение, че Хартман е планирал предварително убийството на Валдес, издирил го е и го е убил при обстоятелства, които не показват пристъп на гняв или емоционална нестабилност.

Но имаше още няколко обвинения, включени в обвинителния акт: убийство от втора степен и непредумишлено убийство. Това бяха резерви — така наречените второстепенни обвинения и се доказваха по-лесно от убийството от първа степен. Ако съдебните заседатели например вземеха решение, че Хартман не е планирал предварително убийството, а импулсивно е решил да убие Валдес, все още можеха да го осъдят за убийство от втора степен. За такова престъпление Хартман можеше да получи доживотен затвор, но не и смъртна присъда.

Като резерв прокурор Трибоу включи и обвинението в непредумишлено убийство. При това положение трябваше да докаже единствено, че Хартман е убил Валдес или в състояние на крайна непредпазливост, или под влиянието на силен афект. Това престъпление щеше да се докаже най-лесно и на основата на тези факти съдебните заседатели несъмнено щяха да го осъдят.

През този уикенд тримата обвинители подготвиха и въпросите, които трябваше да зададат на съдебните заседатели, а през следващата седмица се изправиха срещу впечатляващия отбор от юристи на Хартман по време на предварителния разпит. Най-накрая в петък съдебните заседатели бяха призовани, а Трибоу, Ву и Виамонт се завърнаха в кантората, за да посветят почивните дни на подготовката на свидетелите, уликите и веществените доказателства.

Всеки път, когато се чувстваше уморен, всеки път, когато му се искаше да спре, да се върне у дома и да си поиграе с Дани-младши или просто да седи и да пие кафе със съпругата си, прокурор Трибоу си представяше съпругата на Хосе Валдес и си даваше сметка, че тя никога повече нямаше да може да прекара нито миг отново със съпруга си. Тази мисъл не му даваше мира, както и арогантния поглед на Рей Хартман.