Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Не! Не съм го направила! Кълна се.

— Прочети им правата, Майк. И не си правете труда.

Не търсете никакви вратички да се измъкнете. И ги изкарай оттук.

— Не съм го направил! — изкрещя Ралстън.

Когато заместник-шерифът направи както му беше наредено и един по един ги изведе, шериф Огдън се обърна към Сандра Мей:

— Интересно как всички твърдят едно и също. Като развалена плоча са. „Не съм го направил, не съм го направил.“ Искрено съжалявам за всичко това, Сандра Мей. Не стига, че овдовя, ами трябваше да преживееш и това.

— Всичко е наред, Бю — каза Сандра Мей, като скромно избърса очите си с хартиената кърпичка.

— Ще искаме да дадеш показания, но не е спешно.

— Когато кажеш, шерифе — твърдо отвърна тя. — Искам тези хора да изчезнат от живота ми за дълго, много дълго време.

— Ще се погрижим за това. Сега ти желая лек ден.

Когато шерифът си тръгна, Сандра Мей остана за дълго сама със себе си, загледана в снимката на съпруга си отпреди няколко години. Държеше огромен костур, който беше уловил — вероятно в езерото Билингс. След това тя отиде в преддверието на офиса, отвори малкия хладилник и си наля чаша подсладен чай с лед.

Когато се върна в офиса на Джим, не, нейния офис, седна в кожения стол и бавно се завъртя, заслушана във вече познатото скърцане на механизма.

Добре, шерифе, беше почти напълно прав, мислеше си тя.

Но в цялата история имаше само една дребна разлика.

Състоеше се в това, че Сандра Мей отдавна бе наясно с аферата на Джим с Лорета. Беше привикнала с миризмата на терпентин по кожата на съпруга си, но така и не свикна с отвратителния долнопробен женски парфюм, който тегнеше около него като облак препарат против насекоми. Понякога той си лягаше толкова уморен, че нямаше сили дори да я целуне.

„Ако един мъж не те пожелава три пъти седмично, Сандра, по-добре да се замислиш каква е причината.“ Благодаря за съвета, мамо.

И така — когато Джим Дюмон замина за езерото Билингс миналия октомври, Сандра Мей го последва и директно го попита за Лорета. И когато той си призна, тя каза: „Благодаря ти, че не ме излъга“, взе тоягата и смачка черепа му с един-единствен удар, а после го изрита в ледената вода.

Мислеше си, че с това слага край на всичко. Смъртта му беше приета като нещастен случай и всички забравиха за случая — до момента, в който онзи човек от езерото Билингс се завърна и съобщи, че е видял някаква жена с Джим точно преди да умре. Така Сандра Мей осъзна, че е само въпрос на време, докато я уличат в убийството.

Заплахата от смъртна присъда, а не състоянието на компанията беше ужасната безизходица, в която се оказа. Безизходица, заради която молеше за „помощ свише“. Ами фирмата? На кого му пукаше?

„Дребната сума от застраховката“ всъщност се равняваше почти на един милион долара. Само и само да се отърве, тя с удоволствие би оставила „Дюмон Продъктс“ да фалира пред очите ѝ и би се отказала от парите, които Джим беше скатавал за скапаната си пачавра.

Как можеше да се отърве от затвора?

И тогава Ралстън ѝ подсказа отговора — започна да флиртува с нея. Беше твърде хлъзгав. Беше надушила заговор и не ѝ трябваше кой знае колко, за да разкрие връзката му с Лорета. Досети се, че двамата планират да ѝ отнемат фирмата.

И тогава на нея ѝ хрумна план.

Сега Сандра Мей отвори най-долното чекмедже на писалището, извади бутилката специално селектиран бърбън от Кентъки и наля щедро три пръста в студения чай. Отпусна се в стола, който някога беше на съпруга ѝ, а сега само неин, и зарея поглед през прозореца към група високи тъмни борове, които се огъваха под напора на вятъра, предвещаваш настъпващата пролетна буря.

„Така и не ви споменах как продължаваха мамините думи, нали?“ — мислено отправи тя въпрос към Ралстън и Лорета.

„Скъпа — беше казала старата жена на дъщеря си, — една южнячка трябва да бъде един път по-силна от мъжа си. И един път по-съобразителна също така. И, да си остане между нас двете, един път по-потайна. Каквото и да правиш, не забравяй тази подробност.“

Сандра Мей Дюмон отпи голяма глътка студен чай и взе телефона, за да се обади на една туристическа фирма.

Превод: Камелия Емилова

— Този път ще загубите.

— Така ли? — попита прокурор Дани Трибоу и изучавайки мъжа, който изрече последните думи, се залюля назад в работния си стол.

С петнайсет години по-възрастен и с почти двайсет килограма по-тежък от Трибоу, заподозреният Реймънд Хартман кимна бавно и добави: