Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Сандра Мей залитна назад и се строполи на кушетката.

— Акциите… Та аз ти се доверих — промълви тя. — Адвокатът попита на кого мога да се доверя и ти беше първият човек, за когото се сетих!

— Точно както аз се доверих на Джим — просъска в отговор Лорета. — Не спираше да повтаря, че щял да ми ги даде, да ми открие сметка и по този начин да имам възможност да пътувам и да си купя хубава къща… Но после умря и не ми остави нито цент. Изчаках няколко месеца и се обадих на Бил в Ню Йорк. Разказах му всичко за теб и за фирмата. Знаех, че в неделя ще ходиш в клуба. Измислихме да дойде тук и да се представи на горката вдовица.

— Но фамилията ти, различна е — обърна се тя към Ралстън, като взе в ръка една от визитките му и хвърли поглед към Лорета.

— Хей, не е кой знае колко трудно да се сетиш — каза той, махвайки с ръка. — Фалшиво е.

Той се изсмя. Като че ли този факт беше толкова очевиден, че не си струваше дори да се споменава.

— Когато продадем компанията, скъпа, и ти ще получиш нещичко — каза Лорета. — Не се притеснявай за това. В знак на признателност за шестте месеца, през които беше президент на фирмата. А сега, защо не вземеш да си ходиш вкъщи? И ей, нямаш нищо против да не те наричам вече госпожо Дюмон, нали, Санди? Адски мразех…

В този момент вратата на кабинета се отвори рязко.

— Сандра Мей… наред ли е всичко? — На прага беше застанал едър мъж. Бю Огдън, щатският шериф. Ръката му беше на хълбока върху дръжката на пистолета.

— Добре съм — каза му тя.

Той изгледа Ралстън и Лорета, втренчили неловко очи в него.

— Тези ли са?

— Точно така.

— Дойдох веднага, щом ми се обади.

Ралстън свъси чело.

— За какво обаждане говори?

— Не мърдай! И да ти виждам ръцете — предупреди го Огдън.

— За какво, по дяволите, говориш? — попита Ралстън.

— Ще те помоля да запазиш почтителен тон, господинчо. Нали не искаш да влошиш нещата още повече, отколкото вече са?

— Шерифе — прозвуча гласът на Лорета напълно спокойно — имахме делови преговори, това е. Всичко е идеално. Разполагаме с договори, документи, всичко. Госпожа Дюмон ми продаде компанията за десет долара, защото е затънала в дългове и смята, че ние с брат ми бихме могли да изправим фирмата на крака. Като се има предвид колко добре съм запозната и колко години съм работила за съпруга ѝ, личният ѝ адвокат узакони сделката. Ще ѝ изплатим обезщетение като бивш служител.

— Да, казвай. — Думите на Огдън бяха отправени към един млад, ниско подстриган униформен служител, който в този момент влизаше в офиса.

— Всичко съвпада — каза той на шерифа.

Огдън кимна към Лорета и Ралстън.

— Закопчай ги с белезници! И двамата!

— Тъй вярно, Бю.

— Белезници? Нищо не сме направили!

Огдън седна на стола до Сандра Мей и каза тържествено:

— Открихме го. Но не беше в гората, а под задната веранда на Лорета.

Сандра Мей печално поклати глава. После сграбчи една кърпичка и избърса очите си.

— Какво сте открили? — изсъска Ралстън.

— Да вземете да си признаете и двамата. Наясно сме с цялата история.

— Каква история? — изръмжа Лорета срещу Сандра Мей. Тя си пое дълбоко въздух. Накрая успя да проговори:

— Знаех си, че нещо не е както трябва. Досетих се, че вие двамата се опитвате да ме измамите…

— И то нея, вдовицата — промърмори Огдън. — Как не ви е срам!

— Затова се обадих на Бю, преди да отида на работа тази сутрин. Споделих му подозренията си.

— Шерифе — продължи Лорета търпеливо, — допускате огромна грешка. Тя доброволно ми прехвърли акциите.

Не е имало никаква измама, никаква…

Шерифът обаче нетърпеливо вдигна ръка.

— Лорета, арестувам те за стореното спрямо Джим, не за измама или нещо подобно.

— Стореното спрямо Джим ли? — Ралстън погледна сестра си.

— Какво става тук? — успя да попита Лорета и поклати глава.

— Арестувам те за убийството на Джим Дюмон.

— Никого не съм убил! — изсъска Ралстън.

— Ти не, но тя да — Огдън кимна към Лорета. — А това те превръща в съучастник в престъпен заговор.

— Не! — изкрещя Лорета. — Не съм!

— Един познат, дето има вила край езерото Билингс, дойде преди няколко седмици и каза, че видял някаква жена с господин Дюмон на онзи риболовен излет около Вси светии. Не видял много ясно, но му се сторило, че тя държала някаква тояга или клон. Моят познат не се усъмнил в нищо и заминал извън града за известно време. Но когато се върнал миналият месец, чул, че Джим е умрял и ми се обади. Консултирах се със съдебния лекар и той каза, че е възможно господин Дюмон да не си е ударил главата при падането. Може би някой го е ударил и го е блъснал във водата. Ето защо реших да преразгледам случая. През последните няколко месеца проверявахме свидетелите и становището на съдебния лекар и решихме, че определено прилича на убийство, но не можехме да открием оръжието. Тогава тази сутрин ми се обади госпожа Дюмон и ми разказа за вас двамата, за измамата и всичко останало. Изглеждаше като добър мотив да убиеш някого. Така че изисках от съдията заповед за обиск. Ето какво намерихме под задната ти веранда, Лорета: тоягата, с която Джим е убивал рибите. По нея открихме неговата кръв и косми. О, намерих и ръкавиците, които си носила, когато си го ударила. Дамски ръкавици. Много стилни също така.