Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Той внимателно прочете пълномощното още веднъж и забеляза подписа.

— Документът е необратим. Не можеш да го оттеглиш.

— Адвокатът каза, че в противен случай пълномощното би било негодно за проследяване на парите и, ако се наложи, за предявяване на иск.

— Добре. — Той ѝ отправи поредната си усмивка, но тя бе по-различна от преди. В изражението му имаше студенина. Прокрадна се и нотка на триумф, какъвто може да се види върху лицето на някой селяндур, нападател във футболния отбор на местната гимназия. — Ах, Санди, Санди, ще ти призная — мислех си, че ще отнеме месеци наред.

Тя се намръщи.

— Месеци ли?

— Да. Да придобия власт над компанията, за това говоря.

— Да придобиеш власт? — тя се втренчи в него. Дишаше учестено. — Какво… какво говориш?

— Щеше да бъде истински кошмар. А най-ужасното щеше да бъде да остана в тази скапана дупка кой знае колко дълго време… Пайн Крийк… — С престорен южняшки акцент той продължи саркастично: — Божичко, не мога да разбера как всички вий още не сте луднали, не сте откачили напълно тук?

— За какво говориш? — прошепна тя.

— Санди, целият замисъл беше да ти взема компанията. — Той потупа пълномощното. — Ще се обявя за президент, ще си плащам една хубавичка голяма заплата плюс премия, а после ще продам мястото. И ти ще изкараш някакви пари — не се безпокой. Все още си собственик на капитала. О, и не се притеснявай за укритите пари. Изобщо не бяха скрити. Съпругът ти е инвестирал част от парите на компанията в чужбина, както милион други бизнесмени миналата година. Е, когато пазарът се сви, е понесъл малки загуби. Не е кой знае какво. Парите ще се възвърнат. Никога не сте били дори на йота от банкрут.

— Защо… — тя ахна. — Ах ти, проклето копеле! Това е измама!

Пресегна се към пълномощното, но той отблъсна ръката ѝ.

Ралстън тъжно поклати глава, после спря и се намръщи. Забеляза, че яростта върху лицето на Сандра Мей беше отстъпила място на развеселено изражение. После тя започна да се смее.

— Какво? — попита той колебливо.

Тя пристъпи към него. Ралстън сграбчи пълномощното и предпазливо отстъпи назад.

— О, спокойно, няма да те цапардосам по главата, въпреки че точно това трябва да направя. — Сандра Мей се наведе и натисна бутона на вътрешната линия.

— Да? — чу се гласът на жената.

— Лорета, би ли дошла, ако обичаш?

— Разбира се, госпожо Дюмон.

Лорета се, появи на вратата. Очите на Сандра Мей все още бяха приковани в очите на Ралстън.

— Това пълномощно ти дава право на глас върху всички мои акции. Нали така? — каза тя.

Той хвърли поглед към джоба на якето си, където сега се намираше документът и кимна.

Сандра Мей продължи, този път към Лорета:

— Колко акции притежавам аз в компанията?

— Николко, госпожо Дюмон.

— Какво? — стъписано попита Ралстън.

— Смятахме, че се опитваш да се докопаш до нещо. Затова трябваше да те изпитаме. Разговарях с адвоката си и той ми каза, че мога да прехвърля акциите на фирмата на някой, на когото имам пълно доверие. След това да подпиша пълномощното, да ти го дам и да видя какво ще последва. И определено го разбрах доста бързо — възнамеряваше да ме ограбиш до шушка. Това беше изпит — и ти се провали, господине.

— Мамка му! Прехвърлила си акциите?

Тя се изсмя и кимна към Лорета.

— Точно така. На някого, на когото мога да имам доверие. Не притежавам нищичко. Това пълномощно е напълно непотребно. Тя притежава сто процента от „Дюмон Продъктс“.

Ала първоначалният шок на Ралстън се изпари и той започна да се усмихва.

Обяснението за доброто му настроение дойде не от него самия, а от Лорета.

— Сега ти слушай — каза тя. — Двамата с Бил притежаваме сто процента от компанията. Съжалявам, скъпа. — После пристъпи напред и прегърна Ралстън. — Не знам дали го споменахме, но Бил е мой брат.

— Заедно сте го скроили! — прошепна Сандра Мей. — Вие двамата.

— Джим умря и не ми остави нито стотинка! — изсъска Лорета. — Ти ми дължиш тези пари.

— Откъде накъде Джим ще оставя нещо на теб? — колебливо попита Сандра Мей. — Защо ще…

Но гласът ѝ заглъхна, когато съзря многозначителната усмивка върху слабото лице на жената.

— Ти и съпругът ми? — простена Сандра Мей. — Имали сте връзка?

— През последните три години, скъпа. Изобщо ли не ти направи впечатление, че отсъствахме от града по едно и също време? Че и двамата оставахме да работим до късно в едни и същи вечери? Джим отделяше тези пари за мен! — злобно извика Лорета. — Просто така и не успя да ми ги даде, преди да умре.