Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Но сега това е моята фирма — каза тя твърдо. — И искам да знам всичко. Документите на компанията са тук. — Тя посочи към голям шкаф, изработен от орехово дърво. Същата мебел, върху която стоеше сватбената им снимка.

Обещаваш ли да го обичаш, да го почиташ, да се грижиш за него и да му се покоряваш…

Когато се обърна да види накъде сочи, коляното на Ралстън се опря о нейното. Сякаш изведнъж я разтърси електрически ток. Той замръзна за миг. След това се обърна.

— Ще започна утре — каза той.

Три дни по-късно, заобиколена от вечерния оркестър на щурците и цикадите, Сандра Мей седеше на верандата на тяхната къща… Не, на нейната къща. Толкова ѝ беше странно да мисли за нея по този начин. Никога повече нямаше да бъдат техните коли, техните мебели, техният порцелан. Сега бяха само нейни.

Нейното писалище, нейната компания…

Тя се залюля в люлката, която беше поставила преди година, завинтвайки сама тежките куки в гредите на тавана и обходи с поглед акрите подрязана трева, опасани с южняшки бор и бучиниш. В Пайн Крийк, с население от хиляда и шестстотин души, имаше каравани и бунгала, както и характерните за Юга издължени назад жилищни сгради и няколко прилични парцела, но само около петнайсетина къщи бяха като тази — модерна, остъклена, просторна. Ако „Джорджия-Пасифик“ 6 6 „Джорджия-Пасифик“ — американска компания, световен лидер в производството на хартия и целулоза — бел.пр. се простираше до града, то тогава примитивното селище, в което се бяха установили Джим и Сандра Мей Дюмон, щеше да определя кое е най-предпочитаното място за живеене.

Тя отпи от студения чай и приглади сукмана от син памучен плат, с който бе облечена. Взря се в жълтите пламъчета на няколко подранили светулки.

Мисля, че той е човекът, който може да ни помогне, мамо, каза си тя.

Дошъл свише…

Откакто се бяха срещнали, Бил Ралстън идваше във фирмата всеки ден. Беше се посветил изцяло на задачата да спаси „Дюмон Продъктс“. Тази вечер, когато тя си тръгна от офиса в шест, той все още беше там — работеше от рано сутринта, препрочиташе архивите на компанията, кореспонденцията на Джим и дневника му. Беше ѝ позвънил вкъщи преди половин час с думите, че е открил някои неща, които тя трябва да знае.

— Отбий се у нас — беше му казала тя.

— Идвам веднага.

Тя му обясни как да намери къщата.

Сега, когато той паркира пред дома ѝ, тя забеляза как зад еркерните прозорци на къщите отсреща се появиха сенки. Съседите ѝ Бет и Сали се осведомяваха какво се случва навън.

Така значи, вдовицата си има приятел, мъж, който се отбива на посещение у тях…

Преди да види самия Ралстън да се задава в сумрака, тя долови скърцане по чакъла.

— Хей — каза тя.

— Ама вие всички наистина говорите така по тези места — отвърна той. — „Хей“.

— Без съмнение. Само дето е „вий всички“. Не „вие всички“.

— Признай си, че грешиш, мадам.

— Ах, вие, янките.

Ралстън седна на люлката. Беше придобил южняшки маниер. Тази вечер беше облечен с джинси и спортна риза. И, Боже мой, беше с ботуши. Приличаше на някое от онези момчета из крайпътните пивници, избягали от жените си за цяла нощ, за да пият бира с приятели и да флиртуват с момичета, хубави и закачливи като Лорета.

— Донесох вино — каза той.

— Хубаво. И каквоо сега?

— Харесвам акцента ти — каза той.

— Я чакай малко — ти си този с акцента.

— Да зареежем товаа. Никакъв акцент нямам — продължи той провлечено с дрезгав мафиотски глас.

Разсмяха се и той посочи към хоризонта:

— Гледай каква луна само.

— Наоколо няма градове, няма светлини. Виждаш звездите чисти и ясни като съвестта си.

Той наля вино. Беше донесъл чаши за еднократна употреба и тирбушон.

— Хей, я по-полека — Сандра Мей протегна ръка. — Не съм пила толкова от… След злополуката реших, че ще е най-добре да взема нещата здраво в ръце.

— Просто пий, колкото ти се пие — насърчи я той. — С остатъка ще полеем мушкатото.

— Това е бугенвилия.

— Е, аз съм градско момче, не забравяй. — Той тупна чашата си в нейната и отпи. После каза с мек глас: — Трябва да ти е било много тежко. За Джим, имам предвид.

Тя кимна безмълвно.

— Хайде, за хубавите неща, които предстоят!

— За хубавите неща — каза тя.

Вдигнаха наздравица и отпиха още вино.

— Добре, а сега да ти кажа какво открих.

Сандра Мей пое дълбоко въздух, а после и глътка вино.

— Давай.

— Съпругът ти… Да бъда ли честен с теб? — попита той и когато тя кимна, каза: — Укривал е пари.