Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Майка ми обичаше да казва: „Една южнячка трябва да е един път по-силна от мъжа си“. Е, аз съм такава, уверявам ви.

— Виждам — каза Ралстън.

— Тя също така казваше: „Трябва да е и един път по-съобразителна.“ А част от това да си съобразителен, е да знаеш възможностите си. Преди да се омъжа за Джим учих три години и половина в колеж. Но тук не съм в свои води. Имам нужда някой да ми помага. Някой, който да разбира от бизнес. След всичко, което ми казахте в неделя в клуба, мисля, че тъкмо вие сте подходящият човек.

Когато се запознаха, той ѝ обясни, че е банкер и брокер. Купувал малки, нестабилни предприятия, разработвал ги и печелел от продажбата им. Бил в Атланта по работа и някой му препоръчал да проучи недвижимите имоти в Джорджия — тук сред планините все още можело да се направят изгодни сделки с жилища под наем и вили.

— Разкажете ми за компанията — каза той сега.

Тя обясни, че „Дюмон Продъктс“ разполага с шестнайсет служители на пълен работен ден и цяла сюрия гимназисти през лятото. Занимава се с изкупуването на нерафиниран терпентин от местните горски работници, които пробиват кората на дългоиглестия влаголюбив бор, за да добият суровината.

— Терпентин… Ето на какво ми миришеше, докато карах насам.

Откакто Джим беше основал компанията преди няколко години, винаги, когато Сандра Мей лягаше в леглото до спящото му тяло, усещаше мириса на мазната смола — дори и да се бе къпал. Миризмата като че ли никога не го напускаше. Най-накрая тя свикна с нея. Понякога се чудеше кога точно бе престанала да обръща внимание на острия ѝ аромат.

— След това дестилираме суровия терпентин в няколко различни продукта — продължи тя към Ралстън. — Главно за фармацевтичния пазар.

— Фармацевтичния ли? — попита той изненадан. После свали якето си и внимателно го разположи на стола до себе си. Отпи още студен чай. Като че ли наистина му харесваше. Тя си помисли, че нюйоркчаните пият само вино и бутилирана вода.

— Хората смятат, че е само разредител за бои. Но лекарите доста го използват. Терпентинът е стимулант и противоспазматично средство.

— Нямах представа за това — каза той.

Тя забеляза, че беше започнал да си води бележки. И че флиртаджийската усмивка напълно е изчезнала.

— Джим продава… — гласът ѝ заглъхна. — Компанията продава рафинирания терпентин на няколко посредници. Те се занимават изцяло с разпространението. Ние не се намесваме в това. Продажбите ни изглежда не са се променили. Разходите ни не са нараснали. Но нямаме толкова пари, колкото трябва да имаме. Не знам къде са отишли, а следващият месец трябва да плащам данък върху заплатите и застраховки за безработица.

Тя отиде до бюрото и му подаде няколко счетоводни отчета. Макар за нея да бяха загадка, той се задълбочи вещо в тях, като кимаше. Веднъж-два пъти изненадано вдигна вежди и тя потисна импулсивното си желание да попита разтревожено какво има.

Сандра Мей се улови, че задълбочено го изучава. Без онази усмивка и с тази делова съсредоточеност върху лицето беше много по-привлекателен. Неволно хвърли поглед към сватбената си снимка върху шкафа с папките. След това очите ѝ отново се отместиха към документите пред тях.

Най-накрая той се облегна назад и допи студения си чай.

— Има нещо странно — каза той. — Не мога да го разбера. Извършвани са трансфери от главните сметки, но няма данни къде са отивали парите. Съпругът ви да е споменавал нещо за това?

— Не ми говореше кой знае колко за компанията. Джим не смесваше работата със семейния живот.

— А счетоводителят ви?

— Джим сам беше поел голяма част от счетоводството… А тези пари? Можете ли да ги проследите? Да разберете какво се е случило? Ще ви платя, каквато и да е тарифата ви за тази услуга.

— Вероятно бих могъл.

Тя долови колебание в гласа му и вдигна очи.

— Нека първо да ви задам един въпрос — каза той.

— Давайте.

— Сигурна ли сте, че искате да се заровя в това?

— Какво искате да кажете? — попита тя.

Острите му очи изучаваха счетоводните отчети, сякаш бяха военни карти.

— Знаете, че бихте могла да наемете някого да ръководи компанията. Професионалист, мъж или жена. Ще ви коства много по-малко неприятности. Нека този човек да изправи компанията на крака.

Тя не откъсваше очи от него.

— Но не ме питате за неприятностите, нали?

След малко той каза:

— Не. Питам ви дали сте сигурна, че искате да знаете повече за съпруга си и неговата фирма, отколкото знаете сега.