Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Остави я в тунела и се върна, за да закрие отворената шахта със шперплат. Но докато го заковаваше, изглежда бе ударил някоя поразхлабила се греда, която падна. Той успя да се измъкне, но половината сграда се срути.

От това място нямаше как да влезе отново вътре и което беше още по-лошо, една от стените на подземието също се беше срутила, разкривайки тунела, където лежеше момичето.

Тоня още не беше дошла в съзнание, така че нямаше да знае какво е направил Рон, нито би могла да го идентифицира. Но спасителните екипи със сигурност щяха да намерят работилницата му в един от съседните тунели, където си държеше ножовете, въжетата и видеокамерата и по всички тях имаше негови отпечатъци. Освен това в камерата имаше видеокасета, която той за нищо на света не искаше да попада в ръцете на полицията.

Рон се беше опитал да се промъкне долу, за да си прибере нещата, но сградата беше прекалено нестабилна. Тъкмо се опитваше да намери друг подход, когато пристигнаха първите пожарни коли — явно някой бе чул срутването и се беше обадил на 911 — затова Рон избяга. Прибра се вкъщи, обмисляйки трескаво как да се върне за уличаващите го доказателства. Докато Сандра спеше, той остана втренчен в телевизора цяла нощ, следейки репортажите за спасителната акция и се молеше да не влязат преди той по някакъв начин да успее да ги изпревари. Молеше се също така тя да не умре — единствената му надежда да се добере до работилницата беше да се прави, че самият той се опитва да я спаси.

И така, след мъчителната безсънна нощ полицията се озова на прага му (уплахата му при вида на полицай Перило нямаше, разбира се, нищо общо с безпокойство за пожар в офиса му.)

Въпреки уплахата, това че го помолиха за помощ беше възможно най-добрият вариант. Именно покрай началник Ноблок и градските инженери той научи, че може да има и друг начин да стигне до тунела и да прибере нещата, които беше оставил предишната нощ. След като пропълзя през отводнителния канал и обезвреди Лангли, той успя да събере всичките си неща, да заличи всякакви свои следи от пръсти и стъпки и да се измъкне от тунела без Тоня да го чуе. По пътя си обратно той се отърва от оръжията, въжетата и камерата, като ги напъха в процепи в канала и запълни отворите с кал. Той, разбира се, си запази видеокасетата на последната убита от него студентка — това беше едно от най-добрите му постижения. Е, малко съжаляваше, че не той спаси момичето и не получи наградата. Но ако го беше направил, пресата можеше да се заинтересува от живота му, да се разрови и да научи някои интересни неща — като например факта, че винаги си е избирал места за живеене и работа, които са близо до колежи, от които, през годините, са изчезвали колежанки.

Освен това при разговорите си със Сандра той беше искрен и за още нещо: за това, че има други приоритети освен печеленето на пари. Наградата не означаваше нищо. Както тя беше отбелязала, съществуваше друга страна в неговия характер, по-важна.

„Имам нужда да следвам творческия си дух. Трябва да съм верен на себе си…“

Този творчески дух, естествено, не включваше графичен дизайн, а се фокусираше върху въжета, ножове и красиви колежанки.

— Трябва да ти призная — каза Сандра, — че все още не съм убедена, че нещата бяха такива, каквито изглеждаха.

Рон хвърли предпазлив поглед към Сандра.

— Така ли?

Надяваше се, че не е започнала да се досеща за заниманията му. Рон я обичаше и предпочиташе да не я убива.

— Беше странно, че Лангли се обади веднага след инцидента. Знаеш ли, чудех се дали той не стои зад цялата тази работа.

— Шегуваш се.

— Ами да, може би той обикаля страната и подготвя възникването на инциденти в сгради и петролни платформи, а след като някой изпадне в беда, се обажда и получава награда, за да спаси жертвите. — Тя леко се засмя: — И знаеш ли какво друго си помислих?

— Какво?

— Може би Тоня и Лангли са действали заедно.

— Заедно?

Като разбра, че подозренията на жена му са насочени в съвсем безопасна посока, той можеше да си позволи да се засмее.

— Имам предвид, че тя и баща ѝ са имали разногласия — той не искал да плати за оправянето на колата ѝ, не помниш ли? Може да е искала да му го върне. А разбра ли, че е работила като туристически гид в Апалачите? Може би там е срещнала Лангли, докато той е спасявал някого в парка. Така де, тя дори не беше сериозно наранена. Може би са инсценирали всичко заедно, Тоня и Лангли, за да си разделят наградата.

Рон си помисли, че за външен наблюдател това би имало смисъл. От друга страна същият този наблюдател би могъл да стигне до извода, че самата Сандра може да е била в екип с Лангли, когото тя е срещнала, докато е работела за петролна компания и, бидейки инженер, би могла да постави капан за момичето, след като е забелязала старата сграда при преместването на Рон.