Липсата на красноречие не попречи на тълпата да избухне отново в овации.
След това началник Ноблок представи родителите на момичето. Бизнесменът, облечен в син блейзер и сив панталон, се доближи до микрофона, докато съпругата му със сияеща усмивка обгърна раменете на дъщеря си. Бащата благодари на пожарната служба и полицията за героичните им усилия, както и на жителите на града за тяхната подкрепа.
— Но най-голямата ми благодарност е за човека, който рискува собствения си живот, за да спаси малкото ми момиченце. Като израз на тази благодарност искам да му връча това — и той вдигна уголемено копие на чек за 500 000 долара, поставен в рамка. — Това е сумата, която наредих да бъде преведена в неговата сметка.
Нови шумни аплодисменти — големите суми пари, също като спасените деца, гарантирано радват тълпите.
Гилбърт добави:
— Моля ви, нека заедно да благодарим на… господин Грег Лангли.
С медицинска яка на врата и превръзка на ръката, спасителният експерт се доближи бавно до подиума, накуцвайки. Изглеждаше неспокоен, въпреки че на Рон му се стори, че това се дължи не толкова на болката от нараняванията, колкото от нетърпимостта му към подобни изпълнения.
Той пое големия чек и бързо го подаде на един от асистентите си.
Бащата на Тоня продължи:
— Това, което той направи, изискваше голяма смелост и себеотдаване. Дори след като беше затрупан под срутила се част от тунела и едва не загуби живота си, господин Лангли продължи да пълзи към мястото, където бе заклещена нашата Тоня. И я спаси! Нашето семейство ще ви бъде благодарно цял живот.
Тълпата очевидно очакваше реч, но единственото, което Лангли каза, бе едно припряно „Много благодаря“. Той помаха с ръка и бързо си тръгна — към нови спасителни операции и нови награди, предположи Рон. Почувства прилив на съжаление, че само беше зашеметил мъжа, когато симулира срутването, вместо да му причини по-сериозни увреждания. Лангли със сигурност заслужаваше счупена китка или челюст.
Когато се прибираха вкъщи, си личеше, че Сандра наистина се радва, че момичето е спасено, но все пак каза с истинско съчувствие в гласа си:
— Съжалявам, че не успя да вземеш наградата, скъпи.
Това, което той беше казал на съпругата си, беше, че каналът е бил толкова затлачен с корени и кал, че е успял да стигне само до средата.
— Знам, че си разочарован, че не получи каквото искаше — добави тя. — Но поне момичето е живо… Ти също. А това е най-важното.
Докато си мислеше: „Грешиш, мила. Получих точно каквото исках“, Рон целуна косата ѝ.
Нямаше как да сподели истината с нея, а имаше твърде много неща, които той премълчаваше. Като например защо беше избрал точно стария склад за кафе — защото прозорците му гледаха към главния вход на Сити колидж и му осигуряваха чудесна възможност да наблюдава момичетата, когато си тръгват и така по-лесно да си избира жертвите.
Точно това имаше предвид, когато ѝ каза, че мястото пасва на личността му — не беше нуждата да има модерен офис във вълнуващ нов квартал. Рон се нуждаеше от ново ловно поле, след като затвориха училището за секретарки срещу стария му офис — училището, от което беше отвлякъл две третокурснички през последната година и беше направил запис на тяхното бавно и необезпокоявано умъртвяване. По ирония на съдбата именно Рон Баджет беше една от причините за нарастването на жестоките престъпления в стария градски център напоследък.
Преди няколко седмици, малко след като се беше преместил в новата сграда, Рон зърна разкошната Тоня Гилбърт, която си тръгваше от училище. Не можа да спре да мисли за нея — за прилепналия розов потник, който носеше, за дългата ѝ коса, развяна от вятъра, за стройните ѝ крака — непрекъснато си я представяше завързана в мазето и как затяга примката около красивото ѝ вратле.
След като реши, че Тоня ще е първата му жертва в НоЦе, той я следи няколко дни поред и научи, че тя винаги минава напряко от училището по алеята край неговия офис и продължава през двора на изоставената сграда отзад. Рон внимателно планира отвличането.
Откри, че под мястото, откъдето тя минава, има стар тунел, така че заложи капан — махна решетката и я покри с картон, оцветен така, че да прилича на бетон. Когато снощи тя стъпи отгоре, пропадна и се свлече на пода на тунела от шест метра височина. Рон се спусна при нея, увери се, че е в безсъзнание, изключи мобилния ѝ телефон и го изхвърли в една от дренажните тръби. (Беше разтревожен, когато научи от услужливия началник Ноблок, че мобилните телефони продължават да издават сигнал дори когато са изключени. Трябваше да го има предвид в бъдеще.)
Читать дальше