Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Най-голямата опасност произтича от евентуално ново срутване — намеси се друг пожарникар. — Цялото място е изключително нестабилно.

— Откъде ще влезем? — попита Лангли, оглеждайки стената на приземното помещение.

Един от градските инженери огледа картата и посочи едно място.

— От другата страна на тази стена е имало стара сграда, съборена преди много години и мястото е било павирано. Но по-голямата част от подземните комуникации са непокътнати. Смятаме, че може да си проправите път през тях до дървена врата… някъде тук. — Той посочи на картата. — Това ще ви отведе до този тунел за доставки.

Инженерът прокара пръст по картата до друг тунел наблизо.

— Момичето е в съседния тунел.

И точно тогава едва доловим грохот изпълни помещението.

— Господи — извика Сандра и сграбчи ръката на Рон. От радиостанцията първо се чу шум, после неразбираеми думи и накрая един глас каза:

— Ново срутване, шефе.

— По дяволите… тя добре ли е?

— Момент… Нищо не се чува. Изчакайте.

Известно време всички в подземието мълчаха.

— Моля те — прошепна Рон.

След малко радиостанцията на началника изщрака и те чуха глас:

— Всичко е наред… чуваме я. Не се разбира много, но мислим, че казва „Моля ви, помогнете ми“.

— Така — каза отсечено Лангли. — Да вървим. След пет минути искам тази стена да я няма.

— Да, сър — каза Ноблок и хвана отново радиостанцията.

— Не — сопна се спасителният експерт. — Моите хора ще го направят. За да стане както трябва. Не мога да се осланям на някакви… — Гласът му заглъхна и Рон се зачуди какъв ли обиден епитет спасителят не изрече за малко.

Лангли се обърна към друг помощник, млада жена.

— Ти. Обади се на баща ѝ. Дай му номера на сметката, на която да изпрати парите веднага щом тя е в безопасност.

Жената взе листчето и забърза нагоре по стълбите, за да телефонира. За момент настъпи тишина. Шефовете на полицията и пожарната се спогледаха сконфузено. Лангли ги погледна в очите. Погледът му казваше: „Аз съм професионалист. Очаквам да ми се заплаща за добре свършената работа. Ако това не ви харесва, си наемете някой друг“.

Ноблок, Перило и останалите явно схванаха посланието, защото се захванаха отново с картата. Началникът попита:

— Искате ли един от нашите хора да дойде с вас?

— Не, ще вляза сам — каза Лангли и започна да събира необходимите инструменти.

— Имам въпрос — каза Рон.

Лангли не му обърна внимание. Ноблок повдигна вежди. Графичният дизайнер посочи към картата.

— Това какво е? — Той прокара пръст по нещо, което приличаше на шахта, водеща от близката улица до тунел, в непосредствена близост до този, в който беше момичето.

Един от пожарникарите каза:

— Това е стар канал. Преди да изградят отводнителните съоръжения, тези тунели се наводняваха винаги, когато реката преливаше и се нуждаеха от сериозен дренаж.

— Колко е голям?

— Не знам… Предполагам, че диаметърът е около метър.

— Може ли да се мине оттам?

Лангли вдигна поглед и най-накрая го заговори:

— Кой бяхте вие?

— Собственикът на тази сграда.

Спасителният експерт се обърна отново към картата.

— Само идиот може да си помисли да мине оттам. Не виждате ли? Минава точно под най-нестабилната част на сградата. Най-вероятно още след първото срутване е бил напълно блокиран. Дори и да не е, ако бутнете някоя подпора, дори ако издишате неправилно, всичко ще се струпа върху вас. И тогава ще трябва да спасявам двама души. — Той се засмя сурово. — Момичето в тунела и Тъпанара в тунела.

— Май вече сте го проверили — каза остро Рон, раздразнен от високомерието на мъжа. — Не си губите времето, а?

— От много време съм в този бизнес и имам усет за това кое е разумен риск и кое не е. Този канал не е.

— Така ли?

— Да, така — измърмори Лангли. — Вижте, това е труден случай. Може би е по-добре вие двамата да си вървите. Ще докараме тук доста тежко оборудване и в подобни ситуации някои хора могат да пострадат. — Той погледна първо към Рон, а после и към Сандра.

Когато Рон не помръдна, Лангли добави:

— Началник? На една вълна ли сме? — После закопча жълтата си каска на главата и окачи впечатляващ мобилен телефон на колана си.

— Ъ-ъ, господин Баджет — обърна се смутено Ноблок към Рон и Сандра, — оценявам вашата помощ. Но може би ще е по-добре…

— Няма нищо — каза графичният дизайнер — ние и без това си тръгвахме.

Извън сградата Рон влезе в колата и кимна на Сандра да го последва. Потегли бавно по улицата, далече от срутилата се сграда, от работата на спасителите и какофонията от светлини и зяпачи.