Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Строителният предприемач не се беше престаравал особено в тази част на сградата и тя беше лошо осветена, миришеше на мухъл, но пък беше чиста благодарение на усърдната работа на Сандра по време на преместването. Полицай Перило попита:

— Мислех си нещо, началник. Тя има ли мобилен телефон? Може ли да ѝ се обадим? Така ще ни каже много ли е пострадала и дори нещо за това как да стигнем до нея.

— Има телефон — каза началникът. — Проверихме записите. Снощи, на тръгване от колежа, е провела няколко разговора — според нас точно преди да падне. Но телефонната компания казва, че е изключен. В този момент тя или не може да го намери в тъмното, или не успява да стигне до него.

— Може да се е счупил — предположи Сандра.

— Не — обясни началникът. — От компанията са сигурни. Телефоните излъчват някакъв сигнал дори когато са изключени. Най-вероятно тя просто не може да го стигне.

Някакъв пожарникар слезе по стълбите, огледа наоколо и разчисти една стара чертожна маса от материалите по нея. После разстели карта на района около сградата на Рон. Други двама пожарникари монтираха прожектори — единият, насочен към картата, а другият — към част от стената в дъното на приземното помещение.

Телефонът на Ноблок иззвъня.

— Да, сър… да. Ще ви държим в течение.

Той затвори телефона си, поклати глава и каза тихо на Рон и жена му:

— Беше баща ѝ. Бедният човек. Много е разстроен. Разговарях с жена му. Изглежда, че той и Тоня са имали проблеми напоследък. През лятото явно е пораздрънкала колата си повече и той не е искал да ѝ даде пари, за да си я оправи. Затова е трябвало да върви пеша до автобусната спирка.

— Значи — каза Сандра — той мисли, че злополуката е по негова вина.

— Вероятно това е и една от причините да предлага такова възнаграждение. Така де, петстотин хиляди долара… За първи път чувам подобно нещо. Не и в нашия край.

— Току-що пристигна Лангли. Ще слезе след минута извика някой откъм стълбите.

— Нашият специалист по спасителни операции — обясни Ноблок.

— Кой е той — попита Рон.

— Специалист номер едно в цялата страна по издирване и спасяване. Има компания в Тексас. Грег Лангли. Чували ли сте за него?

Сандра поклати глава, но Рон повдигна вежди.

— Мисля, че да. Точно така. Гледах го по „Дискавъри“ или по някакъв друг канал.

— Чувал съм, че е много добър — каза началникът.

— Неговият екип спасява алпинисти и туристи, блокирани в планини или пещери, работници, които не могат да се измъкнат от петролни платформи, хора, затрупани под лавини и от какво ли не. Има някакво шесто чувство или нещо подобно, което му помага да намира и спасява хора.

— Той и екипът му са били в Охайо — добави полицай Перило. — Шофирали са цяла нощ, за да пристигнат тук.

— Имате късмет, че сте го хванали в момент, когато няма ангажименти — каза Рон.

Началник Ноблок отвърна:

— Всъщност той ни се обади към полунощ, малко след като беше излъчен репортажа. Нямам представа как е разбрал за инцидента. Но ми каза, че негови хора слушат новините в цялата страна и го уведомяват за случаи, които той може да поеме. — После добави шепнешком: — Ако ме питате, този човек май се интересува повече от наградата. Но няма лошо, стига да спаси момичето.

Пожарникарите приключиха с монтирането на електрозахранването и включиха осветлението. Помещението се изпълни с ярка бяла светлина и точно тогава по стълбите се чуха стъпки. В приземното помещение влезе група от трима мъже и две жени, натоварени с въжета, каски, лампи, радиостанции, метални скоби и куки, както и инструменти, които Рон реши, че са предназначени за катерене. Всички бяха облечени в жълти гащеризони, на гърба на които беше пришит надписа „Екип Лангли, Хюстън, Тексас“.

Един от мъжете се представи като Грег Лангли. Беше на около четиридесет, към метър и седемдесет, слаб, но очевидно як. Лицето му беше кръгло и осеяно с лунички, имаше червеникава къдрава коса, а очите му преливаха от самоувереност.

Запознаха се. Лангли хвърли поглед на Рон и Сандра, но иначе не ги удостои с вниманието си. Рон се почувства леко засегнат от пренебрежението, но не го показа.

— Какво е положението? — обърна се Лангли към служебните лица.

Ноблок описа инцидента и местонахождението на момичето в тунела, сочейки картата и обясни за подземната връзка между сградата на Рон и срутената фабрика.

— Има ли непосредствена опасност за момичето? — попита Лангли.

— Предполагам, че ще можем да я снабдим по някакъв начин с храна и вода — каза Ноблок. — И при тези температури няма опасност да умре от студ. Но по гласа ѝ личи, че е много изтощена, което ни кара да мислим, че е била сериозно наранена при падането. Може да кърви, да има счупени крайници… Засега няма как да знаем.