Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Не, нямах предвид тука — обясни бързо Рики, — а нали разбираш, наоколо.

— Аха — кимна Ти Джи, сякаш е схванал някакъв друг смисъл. — Да. Обаче туй изобщо не ми помага. Ако го видя, той ще е един мъртъв негър.

— Бъфало — каза Рики, клатейки глава. — Исусе! — Той направи опит да слуша по-внимателно, но мислите му непрекъснато се отклоняваха към страхотната шашма с яхтите. Тоя Джардино е умна глава. На човек, който може да направи сто бона чрез една-единствена шашма, трябва да му се свали шапка (Той и Ти Джи никога не са се доближавали дори до такъв рекорд.)

Рики отново поклати глава. После въздъхна:

— Дали да не взема да се замъкна до Бъфало и да опъна сам черния задник?

— Ей туй е мъжка приказка, Лимончо. Ти си един свестен шибаняк — и Ти Джи продължи отново да бърбори.

Като гледаше полупияното, полутрезво лице на Ти Джи и кимаше усърдно, Рики се питаше: Колко ли ще му трябват, за да се измъкне от Хелс кичън? Да се чупи от ония кучки, бившите му жени, от досадните деца, от Ти Джи и всички скапани нещастници като него. Може да отиде във Флорида, откъдето е Джардино. Може пък това да е неговото място. От различните измами, които двамата с Ти Джи бяха спретнали, той беше успял да спести около трийсет хиляди в брой. Една не лоша сумичка. Но, човече, ако успееше да вкара двама или трима в сделката с яхтите, можеше да тръгне с пет пъти повече.

Сигурно нямаше да му стигнат, но като за начало беше добре. По дяволите, та Флорида беше пълна с богати старци, повечето от които доста глупави, които само чакат да дадат парите си на човек с талант.

Юмрук, забил се в рамото му, го изтръгна от мечтите му. Той прехапа вътрешната част на бузата си и се намръщи от болка. Погледна към Ти Джи, който беше избухнал в смях.

— Значи, Лимончо, тръгваш към Лайън? В събота.

— Не знам.

В този момент вратата широко се отвори и в бара влезе мъж, който по всичко личеше не беше от града. Възрастен тип, около петдесетте, облечен в жълтеникави спортни панталони, бяла риза и син блейзер. На връв около врата му бе закачена значка с големи букви АПГО, каквото и да значеше това.

Асоциация на… опита се да отгатне Рики. Асоциация на пръдливите говняни олигофрени.

Рики се засмя на собствената си шега. Никой не забеляза. Огледа туриста. Преди никога не се беше случвало подобно нещо — някой зяпач да влезе в бар из района. Но когато центърът се измести само на няколко пресечки на юг, а после резнаха топките на Таймс скуеър и го превърнаха в Дисниленд, изведнъж Хелс кичън се наводни с юпита и туристи.

Мъжът премигна, за да свикнат очите му с тъмнината вътре и си поръча вино.

Ти Джи изпуфтя: вино в тоя бар? Но онзи веднага изпи половината. Типът сигурно беше богато копеле. Носеше ролекс, а дрехите му бяха маркови. Мъжът бавно се огледа наоколо и този поглед напомни на Рики за човек, който гледа с интерес животните в зоопарка. Той се ядоса и се наслади набързо на изникналата в ума му картина как изритва старчока навън и го налага дотогава, докато онзи доброволно не си даде часовника и портфейла.

Естествено нямаше да го направи. Ти Джи и Рики не бяха от безмозъчните бабаити, дето чупят глави наляво и надясно. Е, няколко пъти се беше случвало някой да пострада лошо — бяха пребили едно колежанче, когато се беше опънало на Ти Джи по време на една опечена работа, а Рики беше понамачкал лицето на един скапаняк, който беше отмъкнал хилядарка от парите им. Правилото им гласеше: Да не пускаме кръв там, където това може да се избегне. Ако някой изгуби само пари, в повечето случаи си трае и не се разсмърдява публично, за да не го помислят за пълен идиот. Но когато има рани и кръв, битият тича веднага при ченгетата.

— Тука ли си, Лимончо? — изсъска Ти Джи. — Или си се отнесъл някъде?

— Просто мисля.

— Аха, мислиш. Добре. Браво. Той мислел. За твоето момченце, а?

Рики се намръщи и махна с ръка. Отново нищо не каза. И отново се зачуди защо си замълча. Погледна пак към туриста. Мъжът шепнеше нещо на бармана, който улови погледа на Рики и му кимна с глава. Рики стана от масата на Ти Джи и се насочи към бара, като ботушите му силно тропаха по дървения под.

— Кво има?

— Тоя приятел не е оттук.

Туристът погледна към Рики, после заби очи в пода.

— Хайде бе! — завъртя Рики очи към бармана.

— От Айова — обади се мъжът.

Къде, по дяволите, беше Айова? Рики беше стигнал почти до края на гимназията и се справяше добре с някои предмети, но географията така го отегчаваше, че той не ѝ обръщаше никакво внимание.