Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Плати ли ти, за да правите секс? — попита Шефър Дарла.

Тя се намръщи.

— Ако лъжеш, бейби, знаеш какво ще ти се случи. Ако си изпееш всичко, ще кажа добра дума на когото трябва.

— И ти си шибан дървеняк — не му остана длъжна Дарла. — Добре, ще ти кажа — плати ми, за да обиколя света.

— Не… — надигна глас Шелби, но после се предаде и се прегърби още повече. — О, боже, какво ще правя сега? Това ще убие жена ми… и децата ми… — Той вдигна паникьосан поглед към полицая. — Ще трябва ли да отида в затвора?

— Това зависи от прокурора и съдията.

— Защо, по дяволите, го направих? — простена възрастният мъж.

Шефър го погледна внимателно. След дълъг миг на мълчание той се обърна към партньора си:

— Отведи я долу.

— Ей, тлъст задник, я разкарай шибаните си ръце от мен.

Бернбаум отново се засмя:

— Това означава ли, че не си вече мое гадже?

После я хвана за ръката и я изведе навън. Вратата се затвори.

— Вижте, детектив, това не е като да съм ограбил някого. Беше съвсем безобидно. Нали разбирате, без да пострада никой.

— И все пак си е престъпление. А не си ли чувал за СПИН, за хепатит?

Шелби отново сведе поглед надолу.

— Да, сър — каза шепнешком.

Все още държейки в ръце белезниците, Шефър гледаше мъжа изпитателно. После седна на скърцащия стол.

— Колко често идвате в града?

— В Ню Йорк ли?

— Аха.

— Един път годишно, ако имам конференция или среща. И винаги ми харесва да идвам тук. Нали знаете какво казват: „Ню Йорк е приятно местенце за посещение“… — гласът му секна, може би давайки си сметка, че останалата част от поговорката — „но да не живееш в него“ би могла да обиди ченгето.

— Значи сега си на конференция? — попита Шефър, извади значката от джоба на мъжа и я огледа.

— Да, сър, това е нашата традиционна годишна търговска изложба. В Джевитс. На производителите на градинско оборудване.

— С това ли се занимаваш?

— Търговец съм на едро в Айова.

— Така ли? И как се справяш?

— Номер едно съм в щата. Всъщност в целия регион. — Каза го тъжно, не с гордост, може би мислейки си колко клиенти ще изгуби, когато се разчуе за арестуването му.

Шефър кимна бавно. Най-накрая той прибра обратно белезниците.

Когато видя това, Шелби присви очи.

— Правил ли си преди такова нещо?

Мъжът се поколеба. После реши да не лъже.

— Правил съм.

— Но имам чувството, че повече няма да го повториш?

— Никога. Обещавам. Научих урока си.

Последва дълго мълчание.

— Стани.

Шелби премигна, но направи това, което му бе заповядано. Намръщи се, когато ченгето опипа панталоните и сакото му. Шефър беше 99 процента сигурен, че мъжът е чист, застанал пред него без риза, но той беше длъжен да бъде абсолютно сигурен, че по него няма жици.

Детективът кимна към стола и Шелби седна. Очите на бизнесмена издаваха, че той е напълно наясно какво ще последва.

— Имам предложение за теб — каза Шефър.

— Предложение?

Ченгето кимна.

— Така. Напълно съм убеден, че няма да повториш тази глупост отново.

— Никога.

— Мога да те пусна само с предупреждение. Проблемът обаче е, че това може да се разчуе.

— Да се разчуе?

— Дежурният полицай ви е видял да влизате с Дарла в хотела — ние знаем всичко за нея. Той подаде рапорт и от управлението изпратиха мен. Трябва да пиша доклад по случая.

— Ще трябва да съобщите името ми?

— Не, просто ще бъдеш Джон Доу. Но в доклада трябва да опиша какво е станало. Мисля, че ще мога да се справя, но е рисковано.

Шелби въздъхна, кимна намръщено и назова първоначалната цена.

Не приличаше много на търг. Шелби казваше числа, а Шефър само вдигаше пръст — още, още… Най-накрая, когато стъписаният мъж стигна 150 000, Шефър кимна.

— Боже!

Когато Ти Джи и Рики Келъхър му се обадиха, за да му кажат, че са намерили тлъста риба, Рики му каза, че сумата може да стигне до шест цифри. Това беше толкова нетипично за онази глупава ирландска кооперация, че Шефър се беше изсмял. Но сега трябваше да им признае заслугата.

— Мога ли да ви дам чек? — попита Шелби със слаб глас. Шефър се засмя.

— Добре, добре… но ми трябват няколко часа.

— Довечера. В осем. — Те определиха мястото на срещата. — Ще задържа шофьорската ти книжка. И вещественото доказателство. — Той прибра парите от шкафчето. — Ако се опиташ да ми извъртиш някой номер, ще извадя заповед за арестуване и ще изпратя една и в Де Мойнес.

Те ще те екстрадират и ще бъдеш обвинен в сериозно углавно престъпление. Ще си го отлежиш цялото.