Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— О, не, сър. Ще донеса парите. До последното пени — Шелби бързо се облече.

— Излез през задната врата. Не знам къде е в момента полицаят, който отговаря за района.

Мъжът кимна и изчезна от стаята.

Във фоайето до асансьора детективът намери Бернбаум и Дарла да пушат по цигара.

— Къде са ми парите? — не закъсня да попита Дарла.

Шефър ѝ подаде двеста от конфискуваните пари. Той и Бернбаум разделиха останалите — сто и петдесет за Шефър и петдесет за партньора му.

— Сега сигурно ще си вземеш почивка, а скъпа? — попита Бернбаум.

— Аз? По дяволите, не, трябва да работя. — Дарла погледна към парите, които ѝ беше дал Шефър. — Най-малкото докато вие, задници, започнете да ми плащате, за да не ви чукам поне толкова, колкото вземам, за да ви чукам.

Шефър нахлу в бара на Мак. Внезапната му поява тутакси промени темата поне на половината от разговорите вътре. Той беше корумпирано ченге, но все пак си оставаше ченге и разговорите за далавери, измами и наркотици веднага преляха в разговори за спорт, жени и работа. Шефър се засмя и прекоси помещението. Стовари се върху един празен стол до надрасканата маса и каза на Ти Джи:

— Поръчай ми една бира.

Шефър беше почти единственият във вселената, който можеше да си го позволи.

Когато поръчката пристигна, той чукна чашата си с тази на Рики:

— Ти ни докара наистина голяма риба. Съгласи се на сто и петдесет.

— Охо! — възкликна Ти Джи, поглаждайки ръждивите си вежди. (Поделянето беше петдесет процента за Шефър, а другата половина по равно за Ти Джи и Рики.)

— Откъде ще ги вземе? — попита Ти Джи.

— Идея си нямам. Това си е негов проблем.

— Чакай. Искам и часовника — изквича Рики.

— Часовника?

— На старчока. Има ролекс. Искам го.

Вкъщи Шефър имаше около дузина ролекси, които беше вземал от изнудвани или заподозрени през годините. Нямаше нужда от още един.

— Щом искаш часовника, той ще ти го даде. Него в момента го е грижа единствено да не разбере жена му и лайняните му клиенти какви ги е вършил.

— Я чакай малко — избумтя Ти Джи. — Ако някой ще взема часовника, това ще съм аз.

— Не си познал. Аз го видях пръв. Аз прикотках оня смотаняк.

— Часовникът е мой — прекъсна го безцеремонно дебелият ирландец. — Може да има игла или друга джаджа, която да забършеш. Но шибаният ролекс е мой.

— Че кой вече носи скапани игли — възмути се Рики. — Пък и хич не ми е и притрябвала някаква си игла.

— Слушай ме внимателно, Лимончо — изръмжа Ти Джи.

— Той е мой. Гледай ме в устата. Мой е.

— За бога, вие сте като децата — не издържа Шефър. После отпивайки от бирата си, каза: — Ще се срещнем с него в осем часа на пресечката с Четирийсет и осма.

Тримата правеха същата измама или нейни вариации вече от две години, но все още нямаха доверие един на друг. Затова се бяха споразумели и тримата да присъстват при прибирането на откупа.

Шефър допи бирата си.

— Ще се видим там, момчета.

След като детективът си тръгна, двамата погледаха няколко минути мач, като Ти Джи се опитваше да придума няколко от клиентите в бара да заложат, въпреки че играта вече беше в последната четвъртина и нямаше начин Чикаго да паднат. Най-накрая Рики каза:

— Излизам за малко.

— Какво, да не съм ти някаква шантава бавачка. Щом искаш да се ометеш, омитай се.

Думите обаче прозвучаха така, все едно Рики беше пълен идиот да пропусне края на мача, от който оставаха само 8 минути.

Но точно когато Рики стигна вратата, Ти Джи се провикна с цяло гърло.

— Хей, Лимончо, забравих да те питам. Ролексът ми златен ли е?

Мръсен педал.

В младостта си Шефър беше патрулиращ полицай. Беше разследвал стотици престъпления, беше се сблъсквал с хиляди измами и в Манхатън, и в Бруклин, което означаваше, че се беше научил как да остане жив на улицата. Сега усети, че някой го следи.

Беше тръгнал да се снабди с малко кокаин от едно хлапе, което въртеше търговията си от вестникарската будка на Петдесет и пета и Девето авеню и осъзна, че през последните 5 или 6 минути чува едни и същи стъпки. Някакво неприятно проскърцване. Имаше опашка. Той спря, за да запали цигара до един вход и погледна отражението на улицата в една витрина. Видя мъж в евтин сив костюм и ръкавици на около десетина метра от него. Мъжът също спря и се престори, че разглежда витрината на магазина до него.

Шефър не познаваше мъжа. Беше си спечелил доста врагове през годините, фактът, че е ченге, му осигуряваше донякъде защита — беше рисковано да гръмнеш полицай, дори и корумпиран — но се намираха и много ненормалници.