Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— След няколко месеца, когато нещата се поуталожат, мога да вдигна мизата — добави детективът.

— На четирсе?

— Да, на четирсе.

— Мога ли да получа ролекса? — попита дребосъкът.

— На онзи тип? Тая вечер?

— Аха.

— Ти май наистина много го искаш?

— Аха.

— Добре, твой е.

Рики се загледа в реката. На Шефър му се стори, че по устните му пробягва лека усмивка.

Двамата постояха в мълчание няколко минути, след което точно в уреченото време онзи турист, Шелби, се появи. Изглеждаше едновременно ужасен, наранен и ядосан, което си е една доста сложна за постигане комбинация като изражение на лицето.

— Намерих ги — прошепна той. В ръцете му нямаше нищо — нито куфарче, нито чанта, но Шефър толкова дълго беше вземал подкупи и рекет, че беше наясно — много пари могат да се съберат и в един малък плик.

Точно това сега измъкна от сакото си и Шелби. С мрачно лице той го подаде на Шефър, който преброи внимателно банкнотите.

— И часовника — посочи Рики към китката на мъжа.

— Часовника ли? — Шелби се поколеба, но после го подаде на Рики.

Шефър върна на Шелби шофьорската книжка. Той бързо я прибра в джоба си и забърза по улицата, оглеждайки се за такси, което да го закара право на летището.

Детективът се засмя след него. Може би Ню Йорк не е такова приятно местенце за посещение в края на краищата.

Мъжете разделиха парите. Рики веднага сложи ролекса на китката си, но металната верижка беше твърде голяма за мършавата му ръка и часовникът провисна смешно надолу.

— Ще дам да ми я стеснят — каза дребосъкът, връщайки обратно часовника в джоба си. — Ще махнат няколко джаджи. Не е кой знае какво.

Двамата решиха да пийнат по нещо, за да отпразнуват успешния удар и Рики предложи бара на Хени, защото имал среща с един тип там.

Когато вървяха по крайбрежния булевард в синьосивия полумрак на вечерта, Рики се загледа в тихата река Хъдсън.

— Я гледай!

Голяма яхта се плъзгаше безшумно на юг по тъмните води.

— Страхотна — обади се Шефър, възхищавайки се на красивите форми на лодката.

— Е, ще участваш ли?

— В какво?

— В сделката с яхтата.

— Какво?

— Онази, за която ти е изтропал Ти Джи. Той каза, че си щял да си помислиш.

— За какво, по дяволите, говориш?

— За онази яхта. На онзи тип от Флорида.

— Нищо подобно не ми е казвал.

— Тоя тъпанар — Рики поклати глава. — Беше преди няколко дни. Онзи тип се мотаеше в Хени. Точно с него имам среща. Има връзки във Флорида. Неговите хора имат достъп до конфискуваните яхти, преди да ги закарат на док.

— Конфискувани от ДЕА ли?

— Аха. И от Бреговата охрана.

Шефър кимна. Беше впечатлен от плана.

— Изчезват, преди да са описани. Това е страхотно готина далавера.

— Смятам да си взема една. Той ми каза да му платя около двеста хилядарки и получавам лодка, дето струва три пъти повече. Мислех, че можеш да проявиш интерес.

— Ами да, проявявам — Боб Шефър имаше две малки яхти. Но винаги беше искал една наистина голяма и хубава.

— Има ли нещо по-голямо? — попита той.

— Мисля, че току-що продаде една петдесетфутова. Видях я в Батери парк. Голяма сладурана.

— Петдесет фута? Че тия струват милион.

— Той каза, че струва на момчетата всичко на всичко двеста или нещо подобно.

— Исусе! Тоя негодник Ти Джи не ми е казал и думичка — Шефър почувства някакво задоволство, че тъпакът вече няма да може да каже нищо на никого отсега нататък.

Двамата влязоха в бара на Ханрахан. Както обикновено заведението беше почти празно. Рики се огледа. Типът с яхтите определено не беше тук.

Поръчаха си бири, чукнаха чаши и отпиха.

Рики точно разказваше на стария барман за убийството на Ти Джи, когато мобилният телефон на Шефър иззвъня.

— Шефър на телефона.

— Малоун от „Убийства“. Чул ли си, че Ти Джи Рейли е бил убит?

— Да. Какво има? Някакви следи? — Сърцето му заблъска в гърдите. Той наведе глава и се заслуша внимателно в думите на човека отсреща.

— Не много. Но чухме нещо и се надяваме ти да ни помогнеш. Нали познаваш района?

— Доста добре.

— Изглежда едно от момчетата на Ти Джи е извъртяло някаква далавера. Става въпрос за доста тлъста сума. Шестцифрена. Не знаем дали има нещо общо с убийството, но искаме да говорим с него. Казва се Рики Келъхър. Познаваш ли го?

Шефър погледна към Рики, който стоеше на пет крачки от него. После каза:

— Бегло. Каква е далаверата?

— Тоя Кехълър работел за някакъв тип от Флорида. Двамата измислили много хитър план. Продавали на разни загубеняци конфискувани яхти, но работата е там, че яхти няма. Всичко е измислено. А когато дойде време за доставка, те казват на нещастника, че федералните току-що са нахлули в пристанището. И било по-добре да забрави за парите, да си мълчи и да се спотайва.