Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Превод: Красимира Маврова

Обирът на Чаринг крос беше най-успешният в кариерата му. И, както научаваше сега, може би щеше да бъде и последният — с еднопосочно пътуване до някоя от вонящите килии в затвора в Нюгейт в добавка.

Седнал в дъното на пълния със стока антикварен магазин в края на Грейт Портланд стрийт, Питър Гудкесъл дърпаше замислено кичур коса над ухото си — оскъден остатък от някога къдравата му буйна грива — и кимаше мрачно на думите на своя посетител, едва доловими сред бумтежа на парния чук, с който работниците на Нейно величество от „Обществени строежи“ разбиваха павирания с тухли път, за да поправят градския водопровод.

— Човекът, ограбен от вас — продължи неспокойният посетител, — е протеже на графа на Девън. Освен това има силни връзки в Парламента и на Уайтхол стрийт. А отношението на кралицата към него е доста благосклонно.

Тази информация не беше нова за четиридесет и четири годишния Гудкесъл, защото му бяха известни доста факти от живота на лорд Робърт Мейхю. Винаги проучваше внимателно обектите си и смяташе, че доброто разузнаване е едно от уменията му, което го бе държало встрани от могъщото око на Скотланд ярд през всичките дванайсет години, откакто се бе върнал от войната и бе започнал да практикува уменията си на крадец. Да, той бе събрал възможно най-голямо количество информация за Мейхю и така бе научил, че лордът се движи сред най-висшите кръгове на лондонското общество, както и че има достъп до кралската фамилия, включително и до кралица Виктория. Но заради огромното му богатство и страстта му да колекционира редки бижута и други ценни предмети, Гудкесъл сметна, че плячката би си струвала риска.

Но преценката му се оказа напълно погрешна.

— Лордът е бесен най-вече заради пръстена. Не толкова заради другите неща или пък заради златото. Само пръстенът го интересува. Задвижил е всичките си връзки, за да го намери. Изглежда му е бил даден от неговия баща, който пък го получил от своя. Затова и пръстенът има голяма сантиментална стойност за него.

Разбира се, винаги е по-разумно да крадеш предмети, към които собствениците не са привързани емоционално. Гудкесъл бе решил, че пръстенът спада към тази безопасна категория, защото го беше открил в една незаключена кутия в дрешника на Мейхю, покрит от дузина евтини бижута и копчета за ръкавели.

Едва сега той си даде сметка, че съхранението му по такъв привидно небрежен начин е било хитра уловка, за да бъде пръстенът по-добре защитен — но само от крадци по-неопитни от него, разбира се.

Гудкесъл наследи фамилния бизнес с антики преди десет години и по необходимост стана експерт в оценяването на неща като музикални кутии, сребро, мебели… и скъпоценности. Затова когато откри ценното бижу в дрешника на Мейхю, той бе застинал удивен.

Изработен от знаменития златар Вилхелм Шрьодер от Вестфалия в началото на века, пръстенът представляваше редуващи се златни и сребърни лентички. Върху златните бяха инкрустирани диаманти, а върху сребърните — тъмносини сапфири. Гудкесъл беше толкова изненадан и доволен от откритието си, че взе само пръстена, диамантена игла за вратовръзка, рубинена брошка и петдесет златни гвинеи, пренебрегвайки много други предмети на изкуството, бижута и златни и сребърни монети, които откри в спалнята на Мейхю. А това бе още едно от правилата на умния крадец: колкото по-малко неща се вземат, толкова по-голяма е вероятността да минат седмици или месеци преди жертвата да открие липсата им, ако изобщо я открие.

Гудкесъл се надяваше, че обирът на Чаринг Крос ще бъде точно един от тези успешни удари. Беше го извършил миналия четвъртък и все още не беше видял нито в „Дейли Телеграф“, нито в „Таймс“, нито пък в някой от другите вестници съобщение за кражбата.

Но за съжаление се оказа, че положението е коренно различно и точно това му обясняваше сега неговият информатор — мъж с добра позиция в Скотланд ярд.

— И което е по-важното — прошепна мъжът, въртейки в ръце бомбето си и загледан през прозореца в хладното сиво априлско небе над Лондон — чух, че инспекторите имат причина да мислят, че крадецът е свързан с търговията с мебели или антики.

Силно обезпокоен, Гудкесъл го попита също така шепнешком:

— Как, по дяволите, са могли да открият подобно нещо?

От информатор ли?

— Не, полицаите са намерили в апартамента на сър Мейхю определени улики, които са ги навели на това заключение.