Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Гудкесъл бе особено вбесен от изказванията на един надут аристократ, които той сипеше наляво и надясно из пресата, оплаквайки срама, който войниците били донесли на нацията, без да каже и дума на съчувствие към онези, които бяха изгубили в битката живота или здравето си. Антикварят беше толкова гневен, че реши да отмъсти на мръсника. Но не чрез смърт — достатъчно се бе нагледал на кръв при Майванд, а и в никакъв случай не би нападнал или наранил невъоръжен противник. Гудкесъл реши да накаже надменния аристократ по друг начин — не толкова жесток, но все пак болезнен. Той откри къде живее и месец след изказванията му господин Гадна уста откри, че кесията със суверени, скрита не много мъдро в една ваза в кабинета му, е изчезнала.

Малко след това собственик на фабрика се отметна от обещанието си да наеме на работа половин дузина ветерани от Афганистан, фабрикантът също плати скъпо за неспазеното си обещание — с картина, която Гудкесъл открадна от лятната му къща в Кент и продаде, а полученото раздели между онези, на които беше отказана работа.

Опитът на Гудкесъл в антикварния магазин на баща му му беше от голяма полза; независимо от колебанията на ветерана относно качествата на платното, нарисувано от някакъв французин на име Клод Моне, той успя да убеди един американски търговец да плати прескъпо за размазания пейзаж.

Заслуженото отмъщение го ободри и повдигна духа му — но в крайна сметка Гудкесъл трябваше да признае пред себе си, че онова, което го развълнува най-дълбоко, не бе тържеството на справедливостта или наказанието на бездушните, а тръпката от самото преживяване… Какво пък, една добре подготвена и успешно изпълнена кражба би могла да бъде определена като вид изкуство, творение на човешкия ум и ръка подобно на която и да е ръчно гравирана броня, картина на Фрагонар или златна брошка на Уилям Теслър. Така той се справи лесно с чувството си за вина и последва новия повик на сърцето си със страст и жар, присъщи на човек, отдаден изцяло на професията си.

Щом наследи семейния магазин на Грейт Портланд стрийт, Гудкесъл откри, че той и служителите му имат уникален достъп до най-изисканите домове в Лондон, тъй като притежателите им купуваха и колекционираха антикварни мебели — прекрасно ловно поле за всеки крадец със стил. Естествено, той беше твърде умен, за да тръгне да ограбва собствените си клиенти, но можеше да слуша и наблюдава, научавайки колкото се може повече за съседите или познатите на своите клиенти — за купени напоследък ценности, получени суми пари, възможни скривалища за бижутата, когато са извън Лондон, за броя и характера на конярите и прислугата, както и на кучетата пазачи.

Следваше брилянтен план и перфектно осъществяване в по-голямата част от случаите. Както миналия четвъртък в апартамента на сър Робърт Мейхю.

Но често провалът не се дължи на самия план, а на съвсем непредвидени обстоятелства, които слагат прът в колелата на начинанието. В този случай препъни-камъкът се оказа неочакваната проницателност на инспекторите от Скотланд ярд.

Гудкесъл извади от сейфа пръстена и другите скъпоценности и преброи наличните пари. Петстотин паунда. В къщата си той имаше още три хиляди плюс други откраднати в последно време ценности, за които не беше намерил все още купувачи. В лятната си къща имаше още пет хиляди. С тях спокойно можеше да се установи в Южна Франция, където често ходеха с Лидия — чернокоса красавица от Манчестър. Тя би могла да се присъедини към него за постоянно, след като уреди собствените си дела.

Но да остане да живее във Франция завинаги? Сърцето му се сви при тази мисъл. Питър Гудкесъл беше англичанин до мозъка на костите си. Въпреки мръсотията, бълвана от стотиците фабрични комини, въпреки снобския ѝ елит, въпреки политическата ѝ и военна агресивност, въпреки несправедливите обвинения след Майванд, той обичаше Англия.

Но пък един десетгодишен престой в Нюгейт едва ли щеше да запази любовта му.

Гудкесъл затвори вратата на сейфа и внимателно притисна тайния панел в стената, оставяйки килима отново да падне над него. Разкъсван от жестоки колебания какво да предприеме оттук нататък, крадецът-антиквар отново излезе в магазина, намирайки утеха в множеството красиви неща около себе си.

Час по-късно, все още безуспешно търсейки решение за по-нататъшните си действия, той започна да се утешава с мисълта, че е възможно да е сгрешил за прозорливостта на полицията. Може би бяха попаднали случайно на следите, за които му разказа информаторът, а в момента разследването вече е забуксувало и той ще успее да се измъкне сух.