Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Улики? Какви улики?

Както винаги Гудкесъл беше взел всички предпазни мерки, за да не оставя следи след себе си. Беше прибрал всичките си инструменти и дрехи, а по правило никога не носеше със себе си какъвто и да било документ или друг някакъв знак, който би могъл да отведе полицията до „Антични вещи на Гудкесъл“.

Но неговият информатор напълно вледени кръвта му с последвалото обяснение.

— Инспекторите са намерили следи от различни вещества в спалнята, в дрешника и върху стъпалата на стълбата. Подочух, че едното от тях било късче от нарязани и изсушени конски косми, точно от типа, с който се пълнят тапицираните дивани, канапета и кресла, а Мейхю нямал подобна мебел в тези стаи. Освен това са намерили следи от някаква вакса, използвана единствено за полиране на мебели и купувана често от търговците, занимаващи се с поправка, почистване или продажба на дървени предмети… О, и също така са открили някакъв червен прах. Бил полепнал по стъпалата на стълбата. Полицаите огледали съседните улици и не намерили подобен прах в околността. Те смятат, че това е прах от подметките на обувките на крадеца.

Мъжът погледна навън към червеникавия прах от разтрошените тухли, покриващ тротоара пред магазина.

Гудкесъл въздъхна сърдито, ядосвайки се на собствената си глупост. Беше поставил стълбата, която намери в градинската барака на Мейхю на същото място, откъдето я беше взел, но не се беше сетил да я избърше.

Годината беше 1892 и колкото повече светът се приближаваше към началото на новото столетие, толкова по-удивителни научни постижения можеше да види човек около себе си — електрическо осветление; задвижвани от бензин возила, които изместваха теглените от коне файтони и каруци; движещи се картини… Беше съвсем естествено Скотланд ярд също да се възползва от най-новите научни открития при преследването на криминалните престъпници.

Ако знаеше, преди да предприеме удара, че ченгетата толкова са напреднали в методите си, той би взел още по-сериозни предпазни мерки: например да измие ръцете си и да изчисти подметките на ботушите си.

— Знаеш ли нещо друго? — попита Гудкесъл своя информатор.

— Не, сър. Аз съм в отдела за престъпления заради дългове. Всичко, което знам по случая, съм го научил от подслушани разговори. Страхувам се, че не мога да разпитвам за подробности, без да събудя подозрения.

— Разбирам. Благодаря ти за това, което ми каза.

— Винаги сте бил много щедър към мен, сър. Какво смятате да правите?

— Честно да ти кажа не знам, приятелю. Може би трябва да напусна страната и да отида във Франция. — Той погледна загрижено информатора си. — Струва ми се, че трябва да си тръгваш. От това, което ми каза, мога да предположа, че е твърде възможно колегите ти вече да са на път за магазина ми.

— Лондон е голям град, сър. Мислите ли, че е възможно толкова бързо да попаднат точно на вашия магазин?

— Нямаше да се тревожа толкова, ако не бяха проявили такова старание при огледа на апартамента на Мейхю.

Но при това положение, ако аз бях инспектор от Скотланд ярд, веднага щях да поискам списък с ремонтите, които се извършват в този момент в града или да установя местоположението на всички тухлени сгради, които се разрушават и да ги сравня със списъка на мебелните и антикварни търговци. Така много бързо ще почукат и на моята врата.

— Да, логично е… Лоша работа, сър. — Мъжът стана и сложи бомбето на глава си. — И какво ще се случи с вас, ако ви намерят тук, господин Гудкесъл?

Ще ме арестуват и ще ме тикнат в затвора, помисли си антикварят, но каза:

— Надявам се на късмета си. А сега трябва да си тръгваш и според мен ще е най-безопасно, ако повече не се виждаме. Не е нужно да сменяш бюрото си с подсъдимата скамейка, нали?

При тези думи цялото тяло на мъжа се разтърси. Той нервно подаде ръка на Гудкесъл за довиждане.

— Ако напуснете страната, желая ви целия късмет на света, сър.

Гудкесъл даде на информатора си цяла шепа суверени, допълнителна награда извън това, което вече му беше платил.

— Бог да ви благослови, сър.

— Ще имам голяма нужда от Неговата помощ.

Мъжът бързо излезе.

Гудкесъл се огледа след него. В погледа му се четеше очакване да види как дузина полицаи и инспектори обграждат магазина му, но навън имаше само група работници с напрашени дрехи, които извозваха натрошените от мощното острие на парния чук тухли и няколко пешеходци с разтворени чадъри, за да се предпазят от ситния пролетен дъжд.