Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Тоя дребен шибан плъх… Ръката на Шефър започна да трепери от гняв. После каза на полицая от отдел „Убийства“:

— Не съм го виждал от известно време. Но ще поразпитам наоколо.

— Благодаря.

Шефър затвори и отиде при Рики, който вече обработваше втора бира.

— Знаеш ли кога ще дойде онзи тип? — попита го Шефър натъртено. — Типът с яхтите?

— Трябва да е тук всеки момент — отвърна му дребосъкът.

Шефър кимна и отпи от своята бира. После наведе глава и каза шепнешком:

— Онова обаждане, което получих току-що. Не знам дали се интересуваш, но беше моят доставчик. Тъкмо бил получил пратка от Мексико. Ще се срещнем на улицата зад бара след няколко минути. Казва, че стоката била супер. Дава я на изгодна цена. Интересуваш ли се?

— Че иска ли питане, мамка му — отвърна ентусиазирано дребният.

Двамата мъже минаха през задната врата. Шефър остави Рики да мине пред него и си напомни, че след като застреля мръсника, не трябва да забрави да вземе остатъка от парите от джоба му.

О, и часовника. Детективът реши, че все пак няма чак толкова много ролекси.

Детектив Робърт Шефър отпиваше с наслада от голямото мокачино на една маса пред „Старбъкс“ на Девето авеню. Седеше на метален стол, който не предлагаше особено удобство и се питаше дали тези столове не бяха част от асортимента, дето кралят на градинското оборудване Шелби пробутваше на своите клиенти.

— Здрасти — каза мъжки глас съвсем близо до него.

Шефър вдигна поглед и видя мъж, който в момента сядаше на неговата маса. Той му беше смътно познат и макар ченгето да не успя да го разпознае веднага, се усмихна в отговор на поздрава.

Но след секунда осъзна откъде го познава и това му подейства като леден душ. Той зяпна. Това беше типът от Вътрешния отдел, мъжът, който Ти Джи и Рики бяха наели да го застреля.

Исусе!

Ръката на мъжа беше пъхната в книжна кесия, където без съмнение криеше пистолет.

Шефър замръзна.

— Успокой се — каза мъжът, смеейки се на изражението на ченгето. — Всичко е наред.

Той извади ръка от кесията. Нямаше пистолет. В ръката си държеше кифла със стафиди, от която отхапа.

— Аз не съм онзи, за когото ме мислиш — каза той.

— Тогава кой, дявол да те вземе, си ти?

— Моето име не ти е нужно. Аз съм частен детектив. Това е всичко. А сега слушай. Имаме към теб бизнес предложение. — Частният детектив погледна нагоре и махна с ръка. После каза на Шефър: — Искам да те запозная с едни хора.

Възрастна двойка също с чаши кафе в ръка излезе от заведението. Шокиран, Шефър видя, че мъжът е Шелби — туристът, който изръсиха солидно преди няколко дни. Жената с него също му изглеждаше позната. Но не можеше да си спомни къде я беше виждал.

— Детектив — каза Шелби с хладна усмивка.

Погледът на жената също беше хладен, но усмивка нямаше.

— Какво искате? — озъби се ченгето на частния детектив.

— Нека те да ти обяснят — отвърна му мъжът и отхапа голяма хапка от кифлата.

Погледът, който Шелби отправи към Шефър, беше твърд и самоуверен, съвсем различен от обърканото безпомощно изражение, което имаше в евтиния хотел, когато седеше до Дарла, курвата, подвизавала се преди като мъж.

— Детектив, ето и сделката, която ти предлагаме. Преди няколко месеца моят син беше дошъл тук през ваканцията с още няколко приятели от колежа. Той се забавлявал в някакъв клуб близо до Бродуей, когато твоите партньори Ти Джи Райли и Рики Келъхър му пуснали пакет дрога в джоба. После си пристигнал ти и си го хванал с нея. И точно както стана с мен, си му предложил да го пуснеш, ако ти плати. Само че Майкъл решил, че няма да се измъкнеш така лесно. Той те ударил и се опитал да позвъни на 911. Но ти и Ти Джи Райли сте го замъкнали настрани и сте го пребили така жестоко, че сега момчето ни има трайно мозъчно увреждане и трябва да се лекува години наред.

Шефър си спомни онова глупаво хлапе. Наистина беше лош бой.

— Не знаех, че ти си… — каза той.

— Ш-ш-ш-ш — обади се частният детектив. — Шелби ме нае да разбера какво е станало със сина му. Аз прекарах два месеца в Хелс кичън, за да науча всичко каквото е възможно за теб и онези двама търтеи, с които работеше. — После кимна към Шелби. — Отново си ти. — И отново отхапа от кифлата.

Шелби продължи:

— Ние решихме, че ти ще платиш за онова, което си направил. Само че нямаше как да отидем в полицията — не знаехме колкото са хората, които са комбина с тебе. Затова на моята съпруга, на мен и на другия ни син — братът на Майкъл — ни хрумна идея. Да оставим ти да свършиш черната работа вместо нас, да се избиете един друг.