Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Това е една пета, а аз искам половината — настоя Рики. Джардино замълча. Колебаеше се. Най-накрая обаче каза:

— Дадено. Познаваш ли някой, който има толкова пари? Рики изпи наведнъж останалата в чашата бира и без да плати стана и се запъти към вратата.

— Точно върху това смятам да поработя сега.

Рики се запъти към бара на Мак.

Той се намираше на четири преки от Ханрахан и видът му беше почти същият, но беше по-пълен, защото бе по-близо до традиционния център, където стотици шофьори, електротехници и дърводелци излизаха в петнайсетминутната си обедна почивка, която продължаваше два часа. Сградите около бара на Мак също бяха с много по-добър вид: реконструирани къщи и няколко нови здания с шибано високи наеми и дори един Старбъкс 10 10 Starbucks — известна верига за бързо хранене — бел.пр. . Районът беше дяволски различен от мрачното, опасно бойно поле, което Хелс кичън представляваше през седемдесетте.

Ти Джи, тлъст ирландец на около трийсет и пет, седеше на ъгловата маса с трима-четирима от антуража си.

— О, това е Лимонения Рики — викна високо Ти Джи — нито пиян, нито трезвен — всъщност това бе начинът, по който винаги изглеждаше. Той много обичаше да лепи прякори на хората, което явно смяташе за страшно забавно, но винаги обиждаше човека, с когото говореше, не толкова заради прякора, който му измисляше, а заради тона, с който го произнасяше. Рики например не можеше да се сети за някаква причина да го свързват с лимон, но подигравателният тон в гласа на Ти Джи го вбесяваше.

От друга страна обаче човек трябваше да има здрав задник, за да върне „любезността“ на този огромен и ненормален ирландец.

— Хей — отзова се Рики, приближавайки се до масата в ъгъла, която служеше за офис на Ти Джи.

— Къде беше, дявол да те вземе? — сопна му се Ти Джи, като хвърли фаса си на земята и го стъпка с крак.

— В Хени.

— И какво правеше там, Лимончо? — попита Ти Джи, натъртвайки на прякора.

— Лъсках си бастоно — отвърна му Рики. Много пъти той казваше подобни неща, уж за да се включи в тона на Ти Джи и компания. Не искаше да ги казва, не харесваше това, което казваше. Но то просто излизаше от устата му.

И винаги се чудеше защо.

— Имаше предвид, че лъскаше копчето на някое момченце? — ревна Ти Джи. По-трезвата част от компанията се засмя.

Рики си взе Гинес. Той изобщо не я обичаше, но веднъж Ти Джи беше казал, че единствените неща, които пият истинските мъже, са Гинес и уиски. Успокояваше го единствено мисълта, че щом ѝ казват „стаут“ 11 11 Непреводима игра на думи: stout означава на английски тъмна силна бира и пълен дебел човек — бел.пр. , може да му помогне да напълнее. През целия си живот се беше опитвал да стане по-голям и по-солиден. Но така и не беше успял.

Рики седна на масата, която беше нашарена с резки от ножове и следи от горящи цигари, кимна към свитата на Ти Джи — половин дузина пропаднали типове, които ту подхващаха някаква търговийка, ту се намърдваха в някакъв склад или просто висяха без работа. Единият беше толкова пиян, че не можеше да си събере погледа и се опитваше да разкаже някакъв виц, от който явно беше забравил половината. Рики се надяваше натрясканият задник да не повърне, преди да е успял да стигне до тоалетната както направи вчера.

Ти Джи говореше почти непрекъснато, скачайки от тема на тема, като обиждаше някои от хората на масата по обичайния си подигравателен начин и не пропускаше да добави по някоя острота и за хора, които ги нямаше.

Рики седеше мълчаливо на масата, ядеше фъстъци, лижеше бирата си и преглъщаше мълчаливо обидите, когато бяха насочени към него. Умът му почти изцяло беше зает с мисли за Джардино и яхтите.

Ти Джи прокара ръка по кръглото си грубо лице, а после по къдравата си червеникавокестенява коса.

— И да си го начукам, негърът изчезна.

Рики се чудеше за кой негър става дума. Той смяташе, че е направил всичко по силите си, за да следи разговора, но понякога мислите на Ти Джи кривваха нанякъде и оставяха човека насреща в пълно неведение.

Рики видя, че Ти Джи е ядосан, затова промърмори едно съчувствено: „Тоя задник“.

— Човече, само да го видя, ще го смачкам тоя педераст, като муха ще го смачкам — и той плясна силно с ръце, което накара неколцина от седящите на масата да премигнат стреснато. Пияният стана и се залюшка към мъжката тоалетна. Тоя път изглежда щеше да успее.

— Наоколо ли е? — попита Рики.

— Черният му задник е в Бъфало — цъкна раздразнено с език Ти Джи. — Нали ей сега ти казах. Защо, мамка му, ме питаш дали е тука?