Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Май му се изпразни джоба, а?

— Бизнесът тръгна кофти.

— Аха. И колко?

— Не знам.

— Дай му още една бира — викна Рики на бармана и после се обърна отново към изтупания си събеседник. — Ти си правел бизнес с него и не знаеш колко пари е изгубил?

— Онова, което не знам — каза мъжът, забил очи в очите на Рики, — е поради каква шибана причина трябва да ти снасям каквото и да било?

Моментът беше напрегнат. Оттук нататък ситуацията можеше доста да се оплете. Последва наелектризирано мълчание. Тогава Рики се засмя:

— Брей как се върза.

Бирата пристигна.

— Рики Келъхър — чукна той своята бутилка в бутилката на събеседника си.

— Боб Джардино.

— Май съм те виждал някъде. Наоколо ли живееш?

— Предимно във Флорида. Но идвам тук по бизнес. И в Делауеър, и в Балтимор, Джърси, Мериленд.

— Така ли? Аз имам вила и ходя доста често там.

— Къде по-точно?

— В Ошът сити. Пет спални, съвсем на брега. — Рики не поясни, че тя беше на Ти Джи, а не негова.

— Супер — кимна мъжът впечатлен.

— Така е. Но се оглеждам и за някои други местенца.

— Човек никога не може да има прекалено много имоти. По-добро вложение са, отколкото акциите.

— Справям се добре на Уол стрийт — каза Рики. — Човек трябва да знае какво да търси. Не можеш да купиш някакви акции просто ей тъй, нали разбираш, защото са секси. — Беше чул фразата в едно телевизионно шоу.

— Много вярна приказка — сега Джардино чукна бутилката си в тази на Рики.

— Видях някои не лоши лодчици — кимна Рики към куфарчето. — Това ли е твоят бизнес?

— Наред с другите неща. А ти, Рики, с какво се занимаваш?

— С много неща. Най-вече тука наоколо. Е, и на някои други места. Мериленд, както ти казах. Правят се добри пари. Ако човек има набито око.

— А ти имаш набито око, така ли?

— Мисля, че имам. И много ми се иска да знам какво вижда то точно сега.

— Какво, твоето око ли?

— Аха.

— И какво вижда?

— Ментърджия.

— Какво?

— Спец по шашмите.

— Знам какво е ментърджия — настръхна Джардино. — Имах предвид какво те кара да мислиш, че аз съм такъв?

— Ами, например, не си дошъл в Хени…

— В Хени ли?

— Тук. В „При Ханрахан“.

— О.

— … да продаваш на някакъв скапаняк лодка. Така че какво стана в действителност?

Джардино цъкна и не каза нищо.

— Виж — изшептя Рики. — Аз съм стабилен. Питай който си искаш на улицата.

— Няма нищо за казване. Сделката пропадна — това е всичко. Случва се.

— Не съм ченге, знам, че си го мислиш — Рики се огледа, бръкна в джоба си и измъкна торбичка хашиш, който носеше за Ти Джи. — Ако бях ченге, мислиш ли, че щях да имам такова нещо?

— Виж, не мисля, че си ченге. Изглеждаш ми стабилен пич. Но нямам намерение да си изпявам всичко на всеки стабилен пич, когото срещам по улицата.

— Това е ясно. Само че… Просто се чудех дали има някаква възможност да правим бизнес заедно?

Джардино отпи от бирата.

— Отново те питам, защо?

— Кажи ми как действа шашмата ти?

— Това не е шашма. Щях да му продам яхта. Обаче не се получи. Край на историята.

— Но… виж, ето какво си мисля аз пък — каза Рики с най-конспиративния си глас. — Виждал съм хора, дето са бесни, че не могат да си вземат колата, която искат или пък къща, или някакво маце. Но онзи задник не беше бесен, че не е могъл да се уреди с лодка. Той беше бесен, че не може да си вземе парите обратно. Тъй че я кажи кво стана, та човекът да изгори?

Джардино вдигна рамене.

Рики опита отново.

— Кво ще кажеш да си поиграем на една игра — ти и аз? Аз ще те питам нещо, а ти ще ми казваш дали съм прав или съм осрал работата. Навит ли си?

— Двайсет въпроса.

— Хубаво. Да опитаме с този: ти си взел назаем лодката — той сви пръсти и направи знак за кавички — продал си я на тоя задник, но на път за насам тя взела, че потънала — знакът отново бе повторен — и той не може да направи нищо по въпроса. Той губи предплатата. Прецакан е. Кофти работа, ама на кой да се оплаче? Стоката е крадена.

Джардино гледаше бирата си. Кучият му син все още не се издаваше.

Рики добави.

— Само че лодка изобщо не е имало. Ти никога не си задигал проклетото нещо. Просто си му показал снимки, които си направил на кея и някакъв фалшив полицейски доклад или нещо такова.

Изтупаният най-накрая се засмя. Но нищо повече.

— Единственият ти риск е на някой прецакан така да му падне пердето, че да те опуха. Не ти е лоша шашмата.

— Просто продавам яхти — каза Джардино. — Това е всичко.