Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Слоан огледа пустия паркинг.

— На всеки час има автобус към Кливлънд. Тук съм сложил билет и фалшива шофьорска книжка — каза той, като подаде на Уиндъм найлонова торбичка, в която имаше и някои тоалетни принадлежности, и дрехи за преобличане. Убиецът мина зад колата и се преоблече в дънки и тениска с надпис „Зала на славата на рокендрола“. Остави затворническите си дрехи в колата. После клекна и обръсна брадата си с минерална вода, използвайки пръстите си, за да се увери, че е успял добре да махне мустаците си. Когато свърши, събра косата си под бейзболната шапка.

— Как изглеждам?

— Като съвсем нов човек.

— По дяволите — каза младият мъж. — Ти го направи, Слоан. Много си добър.

Търговецът беше срещнал Тони Уиндъм в библиотеката на затвора преди месец, когато ръководеше ъпгрейдването на компютърната система на затвора. Той откри у Уиндъм чар, хъс и страст — същите способности, които бяха направили Слоан първокласен търговец. Двамата си допаднаха. Най-накрая Уиндъм предложи своята оферта за единственото нещо, което Слоан можеше да му продаде — свободата. Нямаше пазарлъци. Слоан определи цената на три милиона — сума, която богатият наследник уреди да бъде преведена в анонимна банкова сметка отвъд океана.

Планът на Слоан беше да изчакат някой от най-горещите дни в годината, и с помощта на компютрите да прекъснат електричеството и охранителната система, симулирайки токов удар. Това щеше да даде възможност на Уиндъм да се прехвърли през оградата. После Слоан щеше да го вземе с колата си, като го скрие в багажника, в който специално бяха пробити дупки, за да влиза въздух и беше оставен голям запас от вода.

Слоан беше предвидил, че щом открият бягството му, по пътищата щяха да бъдат поставени блокади и всяка кола щеше да бъде претърсвана. Затова спря колата си близо до една от малкото къщи край шосе 202 и остави охладителната течност от радиатора да изтече, така че колата му да прегрее. След това възнамеряваше да отиде до къщата с молба да се обади за помощ. Имаше намерение да научи някои неща за обитателите ѝ, така че да може да представи правдоподобна история пред ченгетата за някакви подозрителни действия там и така да отвлече вниманието им, за да не претърсят колата му. Но не беше се надявал на такъв дяволски късмет като този да попадне на лудия водопроводчик Грег.

Разбрах, че няма разлика между живота и смъртта. Никаква. Кво мислиш за това?

Слоан даде на Тони Уиндъм петстотин долара.

Убиецът стисна ръката на Слоан. После се намръщи.

— Предполагам се питаш дали сега, когато съм навън, смятам да се поправя. Дали смятам да продължа да се държа така както преди. С момичетата имам предвид.

Слоан вдигна ръка, за да го спре.

— Аз ще ти дам урок за моята работа, Тони. Щом веднъж сделката е сключена, добрият търговец никога не мисли какво ще прави клиентът му с продукта.

Младият мъж кимна и тръгна към автобусната спирка, като преметна торбата през рамо.

Слоан се качи в служебната си кола и запали. Преди да потегли, отвори папката си и прегледа заявките за утре. Възможностите са добри, помисли си той доволно, включи отново климатика с пълна сила, излезе от паркинга и се насочи на изток да потърси хотел, където да прекара нощта.

— Вярваш ли в Бог, Слоан?

— Не, вярвам в продаването. Ето така стоят нещата за мен.

— Значи тогава такава е и твойта душа.

Дейв Слоан се замисли. Със сигурност е такава. Загрята до 37 градуса.

Превод: Красимира Маврова

Когато човек е роден с естествената дарба на измамник, манипулатор и играч, той притежава и онова шесто чувство да надушва възможности за някоя доходоносна сделчица. Точно това правеше Рики Келъхър, наблюдавайки двамата мъже в предната част на задимения бар, близо до мръсния прозорец с петгодишна дупка от куршум в него.

Нито единият, нито другият изглеждаха доволни от разговора.

Рики продължаваше да ги наблюдава. Вече няколко пъти беше виждал единия тук, в бара на Хени. Ходеше облечен с костюм и връзка, което го караше да изпъква сред останалите посетители на тази долнопробна дупка. Другият, с кожено яке и прилепнали джинси, гладко избръснат и с прическа тип „канадска ливада“, Рики веднага постави в категорията дребни мошеници. Всъщност по-скоро май беше от ония надути пуяци, които са готови да заложат жена си за петдесетинчов телевизор. Точно той изглеждаше бесен, клатейки недоволно глава на всяка дума, която му казваше господин Костюмарът. По едно време удари с юмрук по плота така силно, че чашите подскочиха. Но никой не му обърна внимание. Това беше нещо обичайно за място като бара на Хени.