Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

Шерифът се обърна към Слоан.

— Може би ще ни трябвате като свидетел, господин Слоан.

— Разбира се, ще помогна с каквото мога.

— Нека шофьорът да ви закара до полицейското управление — то е на Елм стрийт. Моето момиче е там. Казва се Клара. Тя ще запише показанията ви.

— Бъдете спокоен, шерифе.

Шерифът изтича бързо до колата си и скочи вътре. Неговият заместник се качи на другата седалка, колата зави в обратна посока и полетя към къщата на семейство Уилис.

Слоан видя как изчезват от погледа му, поклати глава и каза на шофьора:

— Никога не съм предполагал, че мога да се забъркам в подобно нещо.

— Това е най-интересното повикване, което съм имал досега — отвърна му мъжът. — Казвам ви.

Шофьорът се върна обратно на магистралата и камионът с натоварената на платформата кола се отправи към тънката ивица от проблясващи светлини на потопения в душната лятна нощ Хатфийлд, Мичиган.

— Не виждам никой друг, освен семейството — прошепна заместник-шерифът и хвърли още един бърз поглед към вътрешността на къщата през един от прозорците. — Двамата седят и си говорят… Бил и Агнес.

Трима мъже и две жени — пет единайсети от състава на полицейското управление в Хатфийлд, бяха обградили къщата.

— Може да е в тоалетната. Сега е моментът да влезем.

— Ще почукаме ли?

— Не — прошепна шерифът, — няма да чукаме.

Полицаите нахлуха толкова бързо през входната врата, че Агнес изпусна чашата си със сода върху дивана, а Бил направи две крачки към шкафа с пушките, преди да осъзнае, че това са шерифът и неговият заместник.

— Хал, за бога, ужасно ни стреснахте — извика той.

— Ох — изпъшка Агнес, а после се обърна към мъжа си: — Не богохулствай, Бил.

— Добре ли сте?

— Ами да, добре сме. Защо?

— А дъщеря ви?

— Навън е с приятели. Да не би да се е случило нещо с нея? Тя добре ли е?

— Не, не сме дошли заради нея — каза шериф Милс и свали оръжието си. — Той къде е, Бил?

— Кой?

— Мъжът, който е бил у вас.

— Онзи човек, на който му се счупи колата ли? — досети се Агнес. — Тръгна с камиона на Пътна помощ.

— Не, не той. Мъж, който се представя като Грег.

— Грег ли? — учуди се Агнес. — Ами той също си тръгна. За какво е всичко това?

— Кой е този Грег? — попита шерифът.

— Синът на покойния ми брат — отвърна Бил.

— Значи наистина е твой племенник?

— Колкото и да ми е неприятно да призная, да.

Шерифът прибра пистолета си в кобура.

— Онзи Слоан, мъжът, който се е обадил оттук на Пътна помощ, предположи, че може би Грег е избягалият затворник. А ние си помислихме, че ви държи като заложници.

— Какъв затворник?

— Един убиец, духнал от затвора, западно оттук. Психопат. Избягал е преди няколко часа.

— Не! — възкликна ужасена Агнес. — Тази вечер не сме слушали новини.

Шерифът им разказа всичко, което Слоан им бе изброил за странностите в поведението на Грег. И как си личало, че семейството е притеснено от присъствието му, дори изглеждали изплашени.

Агнес кимна.

— Вижте, ние… — гласът ѝ се пречупи и тя погледна към съпруга си.

— Всичко е наред, скъпа, можеш да им кажеш.

— Когато Бил загуби работата си миналата година, изобщо нямахме понятие какво ще правим. Имахме съвсем малко спестявания и работата ми в библиотеката, която сами разбирате, никак не е добре платена. Затова трябваше да вземем назаем. В банката дори не пожелаха да разговарят с нас, затова се наложи да се обадим на Грег.

Видимо засрамен, Бил поклати глава.

— Той е най-богатият във фамилията.

— Той ли? — учуди се шериф Милс.

— Да — потвърди Агнес. — Той е водопроводчик… прощавайте, доставчик на водопроводни системи. Гази в пари. Има осем камиона. Наследи бизнеса от брата на Бил, когато той почина.

— Той ми даде заем — продължи съпругът. — Настоя за втора ипотека на къщата, разбира се. И за голяма лихва. Много по-голяма от тази на банката. Държа се наистина противно. В интерес на истината ние рядко се виждахме… и с него, и с баща му. С брат ми никак не се имахме. Но Грег все пак ни зае пари — никой друг не би го направил. Мислех си, че ще мога да си намеря друга работа, но и досега нищо не е излязло. Сам разбираш, че дойде един момент, в който вече не можех да му плащам вноските и затова престанах да отговарям на обажданията му. Не знаех какво да му кажа. Най-накрая тази вечер той сам дойде у нас, без да ни предупреди. Вдигна страшен скандал. Заплашваше ни, че ще ни вземе къщата, че ще ни изгони на улицата…

— Точно тогава се появи господин Слоан. Надявахме се той да остане. Беше кошмарно да седим и да слушаме как ни обижда и заплашва.