Джефри Дивър - Престъпления с неочакван край. Том 2

— Слоан каза, че този Грег бил ранен. Нещо като рани от нож.

— Предполагам, че е станал някакъв инцидент в работата му.

— А какво е имал предвид племенникът ви, като е разказал за някаква жена, починала преди няколко години?

Бил кимна и отговори:

— Не ни каза точно какво е имал предвид. — Той погледна към Агнес. — Предполагам, че сигурно става въпрос за неговата приятелка. Тя загина при автомобилна катастрофа и Грег трябваше да се грижи за сина ѝ няколко месеца. Беше доста неприятно — Грег не е най-добрият баща, който човек може да си представи. Най-накрая сестра ѝ взе момчето.

Шерифът се спомни и още нещо, което беше споменал Слоан.

— Той каза, че е чул някакъв шум в другата стая. Сторил му се подозрителен.

Агнес силно се изчерви.

— Беше Санди — каза тя, след като леко се покашля.

— Дъщеря ви?

Последва кимване, но Агнес явно не пожела да продължи.

— Дойде вкъщи с приятеля си — обясни Бил. — Отидоха в стаята ѝ, за да си смени униформата, преди да излязат. И можете да си представите какво са правили… Казах ѝ да се съобразява с нас. Да не идва вкъщи с него, когато и ние сме тук. Обаче на нея изобщо не ѝ пука.

„Значи всичко е било едно голямо недоразумение“ — заключи с горчивина шериф Милс.

— И вие си помислихте, че Грег е убиецът? — засмя се леко Бил. — Това е доста пресилено.

— Изобщо не е пресилено — възрази му шерифът. — Помисли сам. Затворникът е избягал в пет часът. Имал е достатъчно време да открадне кола в Дюран и да стигне до вашата къща.

— Сигурно с така — вдигна рамене Бил.

Шерифът тръгна към вратата и понечи да я отвори.

— Чакай малко, Хал — спря го Бил. — Дюран ли каза?

— Точно така. Там е затворът, от който е избягал онзи психопат.

Бил погледна към Агнес.

— Онзи Слоан не каза ли, че идва тъкмо от Дюран?

— Да, каза. Сигурна съм.

— Наистина ли? — попита шерифът и се върна обратно в стаята. — Какво друго знаете за него?

— Не много. Само, че продавал компютри.

— Компютри ли? — намръщи се шерифът. — По тия места?

— Така каза.

Това беше странно — Хатфийлд едва ли беше най-високотехнологичната зона в щата. Най-близкият магазин за компютри беше на петнайсет мили южно от града.

— Нещо друго? — попита шерифът.

— Беше доста уклончив, като си помисля сега. Почти нищо не каза за себе си. Освен че родителите му били починали.

— Но не изглеждаше особено тъжен от този факт — допълни Агнес.

Слоан беше на същата възраст и със същия ръст като убиеца. И имаше тъмна коса.

По дяволите — наруга се мислено шерифът. — Дори не погледнах шофьорската му книжка, а само визитката му. Може да е убил истинския Слоан и да е откраднал колата му.

— И още нещо. Той каза, че колата му прегряла — продължи да разсъждава на глас Бил. — Един търговец би трябвало да кара нова кола. А да сте чували някоя нова кола да прегрява? Едва ли се случва. И особено пък през нощта.

— О, пресвета Дево — възкликна Агнес, скръствайки ръце от ужас, явно намерила изключение от правилото за богохулстването. — И той беше тук, в къщата ни!

Но умът на шерифа продължи по-нататък в тази обезпокоителна посока. Сега вече осъзна, че Слоан е знаел за блокадата на пътя. Той сам е повредил колата си, повикал е Пътна помощ и едва ли не с валсова стъпка е преминал през блокадата. По дяволите, дори го направи с негова помощ, като му пробута тази история с Грег, само и само за да ги прати за зелен хайвер.

И ние го пуснахме. Той може…

Не!

Шерифът почувства как го присвива стомахът. Беше изпратил Слоан в управлението, където в момента имаше само един човек. Клара! Двайсет и една годишна. Красива.

И която той нарече „моето момиче“ не от някаква колегиална куртоазия, а защото тя в действителност беше негова дъщеря, работеща през ваканцията в управлението.

Той се спусна към телефона на Уилис и позвъни в управлението. Никой не отговори.

Шериф Милс изскочи от къщата, качи се бързо в колата, повтаряйки си като в транс: „О, Господи, не, моля те…“

Заместникът му също каза една молитва. Но шерифът не я чу. Само се свлече на седалката и затръшна вратата. Десет секунди по-късно полицейската кола вече цепеше нощния въздух, горещ като супа.

Този път нямаше разузнавателна подготовка.

Шерифът закова спирачки пред управлението, плъзгайки се към кофата за боклук, която падна с трясък и посипа Елм стрийт с празни бутилки и вафлени опаковки.

Заместникът му беше плътно до него със заредена пушка и дръпнат предпазител.